Голямото музикално крадене

Мине се, не мине някоя Евровизия и някой изпищи, че еди коя си песен е крадена или плагиатствана от еди кое си друго парче. И започват безкрайни спорове - „Крадена е!", „Не е крадена, случайно съвпадение е!".

Тази година късата клечка изтегли Рут Колева с песента „Fever", която наблюдателни зложелатели набедиха за плагиатствана от парчето "Can't stop moving" на британската певица и композитор Сони Джей. Предните конкурси за БГ песен на Евровизията дадоха още повече храна на споровете по темата за музикалните „заемки", да ги наречем така.

По света и у нас и даже "Лека нощ, деца!"

Но това не е български патент. Само за последните години откакто България участва на Евровизия, избухнаха скандали за плагиатство на песни-кандидати в близо дузина страни-участнички. Най-фрапиращ е случаят с песента-победител на Евровизия 2006 - сръбската „Молитва", за която имаше сериозни твърдения, че е плагиатствана от албанска народна песен, изпълнявана с успех година по-рано от модерен албански изпълнител.

Впрочем, за миналогодишния победител - „Satellite" на германката Лена, също имаше полушеговити твърдения, че е взела малко от началото на популярната мелодия на българското ТВ предаване „Лека нощ, деца", композиция на Петър Ступел. Шеговити, но когато стигнаха до германския печат, едва не стана международен скандал.

Друг показателен случай идва пак от Сърбия. През 2005 г., когато още бяха една държава с Черна гора, сърбите сами поискаха оттеглянето на тяхната песен „Завинаги моя" на черногорската група No Name - заради едновременно две (!) основателни обвинения в плагиатство. Едното е, че включва мотиви от черногорска народна песен, което е забранено от регламента - песента трябва да е напълно оригинална. Според другото обвинение обаче тази песен пък е крадена от популярен испански хит...

Никой обаче не може да повтори кашата, която забъркаха първите БГ участници на Евровизия - група Каффе. Тогава тяхната песен „Lorrain" бе обявена за крадена последователно от няколко чужди композиция, от старо парче на самия автор (което също е забранено по регламента на Евровизия), което пък има инструментална линия от друго чуждо парче, след което „Господари на ефира", подкрепени от неизвестни ентусиасти, откриха още и още, и още парчета с подобна мелодия и звучене.

Докато накрая стана ясно дори, че основната тема на модерното поп парче копира практически 1:1 инструменталната линия на етно-песента на Слави Трифонов и Софи Маринова, участваща в същия конкурс и изтеглена от участие еднолично от Слави.

Как е възможно това?! Очевидният отговор е, че никоя от двете песни не е копирала от другата, а в най-лошия случай и двете са заели нещо от някъде другаде - съзнателно или не. Там е въпросът:

Съзнателно или не?

Една заемка може да е съвсем несъзнателна. Чул някога някъде композиторът някаква мелодийка, дори не я запомнил, едва ли пък и знае кой е авторът и изпълнителят й. Но в един момент докато работи нещо, тя изплува в паметта му. И „кражбата" е налице. Ако знаете колко музиканти съм чувал да казват „гледам да не слушам музика в моя стил, за да не се влияя съзнателно или не".

Другият вариант да се появи несъзнателна прилика е композиторът да започне една мелодия и... просто да я завърши по най-логичния и хармоничен начин. Никой не знае как точно и защо музиката влияе върху съзнанието ни. Нито защо едно парче харесва някому, а другиму - не. Или пък защо някои парчета се харесват на ужасно много хора едновременно и стават световни хитове.

Но един композитор наистина няма хиляди, нито дори десетки варианти да завърши мелодично и хармонично една мелодия. Води го талант, опит, познания... А колко пъти пък ще чуете даже за гениална мелодия „абе седнах и я направих за няма 5 минути". Творецът често не знае дали не го води всъщност Бог или нещо друго свише, на което той е само проводник - и това изобщо няма връзка с факта дали той въобще вярва в Бог и дали е религиозен.

Накрая, нали не сте забравили, че нотите са само 8 на брой, всъщност дори 7. Тоновете са няколко пъти повече, да - но с изключение (в миналото) на Марая Кери и Уитни Хюстън, никой не си пада особено по писъци и крясъци в октави и честоти, които вместо удоволствие ви изправят косата, докато кучето ви се завира под леглото и започва да лае неистово при чуването им...

И тоновите комбинации не могат да бъдат произволни - има неща като мелодия, композиция, хармонии, акорди, интервали, които естествено ограничават произволното комбиниране на ноти. Иначе щяхме да произвеждаме музика с генератор на случайни числа, не дай си боже. Не че сега няма въпиющи неща, които малцина възприемат за музика, но за щастие на света те се кротко ограничени предимно до някои експериментални нойзкор групи, Щокхаузен, фрий джаза и съвременния български поп през последните 20 години...

Едновременно с това имаме рязко нарастване в пъти на броя на стиловете, изпълнителите, групите, песните, композициите през последните 20 години в сравнение с края на 70-те например. Това е причината да има толкова малко оригинални мелодии и песни в съвременния световен поп например - и толкова много кавъри, семпли, ремикси.

Че оставете Евровизия - там изискванията са безмилостно еднотипни и възможностите за съзнателни и несъзнателни повторения са големи. Но по света се множат и множат делата за плагиатство и кражба на музика. И не става дума за българските поп-фолк изпълнители, ултимативно изпокрали де що има сръбска, гръцка, турска и арабска песен. Говорим за световни звезди.

Най-показателен е примерът с покойния Майкъл Джексън. Приживе той бе обвинен от италианската суперзвезда Ал Бано в кражба на един от известните си хитове от по-стара песен на Ал Бано. И съдът го призна за виновен! На втора инстанция обаче съдът не присъди обезщетение на Ал Бано - оказа се, че и двамата с Майкъл Джексън са заимствали от... една и съща стара индийска мелодия. Казусът е много сложен, с твърде много подробности, влачи се много години и накрая пак няма ясен отговор крал ли е кралят на попа Майкъл Джексън, ако ми позволите този черен каламбур.

Същият Майкъл Джексън бе обвинен, че е откраднал друг свой голям хит отново от стара песен, но този път на български композитор - Атанас Атанасов от група Стил. За завеждането на делото обаче били необходими огромни суми, непосилни за българина. Спорът приключва със смъртта на Атанасов, а обстоятелствата около делото са твърде мистериозни - изчезва оригиналният запис на българската песен от архива на БНР, а замесените в делото българи категорично отказват да говорят за случая дори и години по-късно.

Като закъснял реванш днес не знаем дали представените ни посмъртно песни на Майкъл Джексън пък са наистина негови...

Автора, та автора... какъв автор, бе?!

Световните стандарти в повечето закони признават кражба при наличие на 8 поредни еднакви тона в две песни. Какво обаче става, когато говорим за например 6 еднакви тона, което си е почти същото на слух? Това кражба ли е или само трябва да порицаем морално плагиатора? Ами ако той го е направил несъзнателно, варианти за което има наистина много? Законът не дава отговор на този въпрос.

Законът въобще не може да отговори на още куп всякакви въпроси. Имаме ли авторство по смисъла на закона за авторското право при обработка на фолклорно произведение? Понякога да, а понякога не.

Колко е авторско нещо, което съдържа семпли? Ами авторско е, ама и авторите на семпъла са автори. Ок, ама законът не прави разлика дали семпълът е основна тема и музикална линия на новото произведение (както е например когато Faithless директно копират „Lullaby" на The Cure в свое парче с участието на Робърт Смит) или е нещо като дребна странична екстра към оригинално ново произведение (примерно ново рап парче, добавило 2 пъти в аранжимента си баналното „Хей, мистър DJ!"). А разликата между двете е драстична.

Новите технологии и начини за правене на музика пък съвсем разплакват майката на закона. Кой е автор на един ремикс? Авторите на оригиналното парче. Моля?! Добре де, може и ремиксатора да се добави понякога.

Хубаво, а когато някой индъстриъл DJ ремиксира Depeche Mode така, че от оригинала падат и вокалът, и мелодията, и всичко, освен някакъв жалък семпъл, който при това е прекаран през всички възможни ефектори, а за сметка на това целият останал звук (98%) е изсвирен, създаден, програмиран и аранжиран наново, стилът е сменен, ритъмът е сменен, BPM-ът е сменен, тоналността може да е сменена (това са реални случаи, не предположения)... е, и тогава ли Мартин Гор е авторът? Ще извинявате, ама законът страда от липса не само на справедливост, но и на обикновен здрав разум.

И изобщо, законите за авторското право са отдавна неадекватни на реалността. Те са изиграли своята роля в един момент от развитието на обществото, културата, пазара и цивилизацията и е време да се реформират напълно съобразно новите реалности... или направо да се изхвърлят на боклука.

Ефектът на Шекспир

Примери много, но да дадем само широко известния факт, че Шекспир е най-големият плагиат - според специалистите той надали има и едно оригинално произведение по смисъла на съвременния закон за авторско право. Той е взаимствал теми, сюжети, герои от други съвременни нему или по-стари автори и истории. Знаят се дори някои оригинали, запазени до днес.

Само че Шекспир, дори и заемайки/плагиатствайки/копирайки 100% чужди неща, ги е обработвал и преработвал по начин, който е бил недостижим за оригиналните автори. Талантът си е талант, а Шекспир е бил изключителен талант. Затова и неговите крадени, но гениални произведения са недостижим образец и класика и днес.

Само че... ако тогава са съществували закони за авторско право, Шекспир щеше да лежи в затвора, а шедьоврите му щяха да са ни непознати.

Положението е сходно днес и темата е дори още по-актуална, защото с новите технологии хората откриват все по-нови и изобретателни начини да инкорпорират стари артефакти или части от тях в нова среда, създавайки принципно ново произведение. Авторството тук изобщо не е водещо, под въпрос е дали изобщо то има някакво значение. Докато принципно важното са иновативността, оригиналността и талантът.

За бога, дори понякога не става дума за технологии - помните ли разтърсващото видео как трима цигани в БГ ресторант изпълняват ънплъгд с фолк инструменти Metallica?! Ето това е талантът - и Джеймс Хетфийлд няма нищо общо с това изпълнение.

Затова следващият път, когато някой завика „това е крадено, това е плагиатствано", първо се сетете за всичките тези неща. И преди да хвърлите камък, гледайте резултата, а не колко е връзката с (предполагаемия) оригинал.

За съжаление, когато говорим за български песни, евентуално плагиатствани или дори направо крадени 1:1, каквато е традицията в поп-фолка, то българският резултат е видимо под нивото на оригинала. Това е, което има значение - резултатът, талантът. А не дали е плагиатствано съзнателно, несъзнателно или направо е откраднато безсрамно.

Ето затова Майкъл Джексън може и да е крал или не оттук-оттам, но завинаги ще си остане Кралят на попа. А куп родни „творци" по-добре да се гръмнат още отсега, защото оригиналните им произведения не стават за слушане даже приживе, пък вероятността публиката да не е дорасла и те (посмъртно) да са следващият Бах или Ван Гог е някак твърде малка.

#5 Оня Дето Го Трият 23.02.2011 в 20:27:19

@ Тhea Този момент вече дойде - създадоха цял нов стил "поп-фолк" със стара чужда музика и нови текстове А иначе самата идея за конкурс за песен, картина или красота е повече от абсурдна! Ако изпълнител има някаква фен-маса зад себе си, нужно ли му е да се доказва пред жури? Ако една жена се чувства уверена и красива, нужна ли и е корона за мис?

#10 Многознайковица 25.02.2011 в 00:30:25

Ники , ето ги пичовете за Евровизия http://www.youtube.com/watch?v=hHUFMeV-GVo

#11 Многознайковица 25.02.2011 в 00:33:22

А ето и един "студиен" запис http://www.youtube.com/watch?v=iQhOTMURdpY&feature=related

#13 Многознайковица 25.02.2011 в 23:27:05

...

#14 джон арт 28.02.2011 в 13:05:56

всичката истерия около "лорейн" ("парчето на "каффе") тогава нямаше да я има, ако от групата се бяха сетили да ме попитат дали не ми напомня нещо. а ми напомняше и още как! през 1979 г. стиви уондър издаде един албум - "journey", в който има песен "overjoyed", ето линк към нея: http://www.youtube.com/watch?v=HkWQTAU3JzI рефренът на "лорейн" се появява за пръв път именно през тази 1979 г. около 1:26 мин. от песента на стиви уондър. чалгията на слави и софка беше по-късна от "лорейн". парчето на насо го знам от деня на записването му и там става дума за най-обикновена кражба! много минимална беше разликата с версията на майкъл джексън, за да става дума за някакво съвпадение. явно някой е изнесъл мастерите от бнр(те така и не се намериха никога!) и ги е продал на джако или негов посредник. когато попитах насо дали има някаква вероятност да си вземе полагаемото му се, той отговори, че няма как да стане без помощ от държавата, защото разходите ще са огромни. а всички знаем, как държавата се грижи за творците си и ги защитава... още повече, че това се случи във време на комунистическото разграбване и опоскване на всичко, кой ще ти се занимава с някакви си авторски претенции? човекът си отиде ограбен и обиден, мир на праха му! за защитата на авторските права не си прав, ники, ама това е много дълга дискусия.

Новините

Най-четените