Когато животът ти поднесе лимонче

Със сигурност си над 30 и дори над 40, когато ти се случва това.

Оставаш без работа - и този път се оказва задълго. Развеждаш се след дълъг брак. Някой много важен в живота ти човек изчезва. Или ти самият изчезваш в някакъв смисъл - тежка катастрофа и си за месеци на легло, с патерици, инвалид. Лекарят с напрегнат тон ти съобщава, че имаш диабет или „малко образувание, засега изглежда доброкачествено" еди къде си.

Няма значение кое точно от това - или нещо подобно - ще ти се случи. Следва катастрофа - този път житейска... Животът ти е подал лимонче и трябва да го гризнеш, без да си го искал.

Изведнъж оставаш извън ритъма на живота. Встрани от магистралата, по която другите продължават да фучат с бясна скорост. Ти стоиш в аварийното платно, познати и непознати ти бибипкат и махат. Хващаш по някой съжалителен поглед преди да те задминат с облекчението, че не се е случило на тях.

Стоиш и не знаеш какво да правиш. Нито със себе си, нито - да си признаем - с живота си изобщо. Животът, който си имал дотук, се е срутил и е изчезнал безвъзвратно. А това, което предстои, не просто е неизвестно, а направо отсега ти е ясно, че не е никакъв живот. Ако можеше да избираш, не би го живял. Но не можеш да избираш... всъщност можеш, един избор винаги ти е наличен и не се преструвай, че не го обмисляш поне известно време.

Какво да правиш? "Когато животът ти поднесе лимонче, направи си лимонада". Да бе... Всеки, който би ти казал тази куха и тъпа фраза, явно никога не е бил в твоето състояние или явно не иска да се ангажира емоционално с твоето положение. Зарежи го, нямаш нужда от фалшиви приятели.

Какво да правиш?... Всъщност, в тази ситуация повечето хора правят точно това - лимонада. Някои се опитват да се преструват, че нищо не се е случило. А ако се е случило - ей сега ще се оправи. Де да ставаше така...

Други потъват в самосъжаление. Ролята на жертвата е мнооого сладка болка. Особено жените са майстори в тази роля, но не си правете илюзии, че мъжете с нещо им отстъпват. На жертвата винаги някой се връзва, учи животът. И тогава започва една блудкава и сладникава лимонада. Може да е всякаква, ама лимонада, разсъждава - често подсъзнателно - засегнатият.

Има ли изобщо друг изход?

"Выхода нет, есть только вход, да и он - не тот", пееше някога Висоцки. И той е имал своя ад - който в крайна сметка го погълна, доста млад при това.

"Изход винаги има, но той не винаги ни харесва", "успокоява" ни здравословният цинизъм. Е, за този изход вече споменахме, но той винаги е в наличност. Ние търсим друг.

Някои може би го намират. Повечето от нас - обаче не.

И докато го търсиш или след като вече си се отказал от това, започваш по малко да живееш. Малко - колкото има, колкото може, както може.

Сигурно няма да е веднага, даже никак, но в един момент ще откриеш, че новото ти съществуване си има и някои дребни предимства. Дори малки удоволствия.

Довчера си бил в бързата лента на магистралата - и какво спечели, само животът ти отмина. Сега не бързаш за никъде. Можеш да правиш каквото си искаш.

Ставай късно и се излежавай дълго. Лягай си още по-късно нощем или направо осъмвай буден, ако те кефи.

Разхождай кучето - но не по няколко минути, а по няколко часа. То ще си умре от кеф, а и за теб е хубаво да не се барикадираш в къщи, където депресията и отчаянието протягат лепкавите си пръсти от всеки ъгъл.

Седни в градинката или парка. Но не за няколко минутки - задълго. Не бързаш за никъде. Остави мислите ти да се реят... докато се слеят с природата наоколо... и се изгубят напълно. Не е нужно да знаеш, че това е медитация, не ти трябва и учител, даже няма нужда да се напъваш - става от само себе си. Ще се почувстваш неочаквано освежен.

Просто си представи, че си млад пенсионер. Сега имаш време за всичко, за което никога не ти е стигало. Ритай футбол с хлапетата зад блока или джиткай до побъркване която искаш игра на компа. Ако пък си жена, ший гоблени - и да не е било точно това страстта ти преди, сега може да ти хареса. Мъж или жена - научи се да готвиш. В общи линии, забавно е, полезно е за теб и ще бъде приятно за човека до теб - ако го имаш или когато такъв дойде.

Отдели време на децата си, ако имаш такива. Това е истинско щастие - и за тях, и за теб. Каквато и да е причината, поздрави се за огромния късмет да можеш да си позволиш този лукс да бъдеш повече с тях. Колко хора могат да си го позволят в днешно време?

Прочети отново любимите си книги. Сигурно в такъв момент нямаш твърде много пари за нови. Прочети тогава отново всички книги, които имаш. Вземи и от приятели.

Започни да учиш нещо. Английски, френски, немски - или пък история на изкуството например. За последното можеш да се запишеш и в библиотеката, там вероятно има достатъчно материали по темата, която те интересува.

Извади от под леглото старите си касети, плочи, дискове и ако имаш на какво - прослушай ги отново всичките. Не си го правил от години, нали? Колко стари парчета, които нямаш в компа или mp3 плейъра, колко спомени...

Гледай телевизия. Тя е изключително идиотска, да. Но все си падаш по нещо - спорт, комедии, риалити шоута, филми. Няма начин да си гледал всичко, което си искал през последните 10 години, а телевизията и без това пуска само такива филми. Сега е моментът да станеш фен на Джери Брукхаймер или братя Коен, или пък да видиш някой истински европейски шедьовър на Кешловски и Ларс фон Триер. Даже и сапунките стават за гледане - само не го споменавай на бабите във входа, че постоянно ще напират да си приказват с тебе...

Излизай с приятели по всеки повод. Те сигурно са заети, но ти вече не си - можеш да ги видиш всички, дори тези, с които не си се виждал от години. Ще откриеш, че някои от тях са ти по-близки от други, но не си имал време да го забележиш.

Разхождай се. Включително безцелно. Полезно е за физиката и тонуса ти. Прави упражнения. Мини на диета за отслабване - толкова пъти се оплакваше, че не можеш да я спазваш докато си на работа. Сега можеш. Гладувай лечебно или пък се напивай чат-пат, ако здравето и докторът ти позволяват някое от двете.

Прави си екскурзии в околността. Ходи за риба или за гъби. Или на плаж.

Сигурно имаш все някакъв компютър и интернет - евтини са. Цялото забавление на света е твое. Целият свят е на един клик разстояние. Регистрирай се в сайтове за запознанства и социални мрежи, потърси стари съученици или намери нови приятели и секс за една нощ. Само прояви търпение, не лъжи в профила си, бъди истински и естествен и не обръщай внимание на това, че някой може да ти се присмее или да излъже. Ако не влизаш в ролята на жертва, ще откриеш, че лошото, злобата, завистта и лъжата могат да тежат само върху онзи, който ги използва, не и върху теб. Ти си такъв, какъвто искаш да си, а не такъв, какъвто ти казва някой си, че си...

... Един ден ще откриеш, че нещо се е променило. Неусетно, но истински. Каквато и да е била катастрофата ти, нещата са се променили - имаш вече някакъв нов живот. Може би не е точно това, което си искал. Но вероятно все пак ти харесва, след като неусетно си влязъл в него. Вероятно имаш път, по който си поел - несъзнателно, целенасочено или защото такава е била съдбата ти. Може би дори имаш бъдеще, макар да не го виждаш от там, където си в момента...

Когато животът ти поднесе лимонче, не си прави лимонада. Това е ТВОЯТ живот, не го пропилявай и не се ебавай с него.

Когато животът ти поднесе лимонче, поискай си сол и текила.