Отвъд надрасканите стени

Градът е галерия, а всяка улица е изложбена зала. От сивото дигитално настояще изтича достатъчно вдъхновение, за да хванеш спрея и да пренесеш картините от главата си върху платното, направено от тухли. За препоръчване - късно вечер, когато по-трудно ще те хванат.

Graffiti културата у нас вече има традиции, а една от тях тази година чукна 10. Sprite Graffiti Fest вече не се пържи на плочките пред разни лишени от смисъл паметници (като този до НДК или пък на Съветската армия), а е на шарена сянка в Борисовата градина. На място, където някак естествено попиваш урбанистичните рефлексии, заедно с мента и безалкохолното на генералния спонсор.

Събота късен следобед

Пристигам в парка малко, след като работата е започнала. На предварителния етап журито е избрало десетте най-добри скици и авторите им сега имат по 10 квадратни метра, за да ги превърнат в графити. С бодра крачка пред своите пана са се наредили и от журито - все известни райтъри, като Funne, Esteo и Nasimo, на когото ще досаждам по-късно в този текст.

Още е рано и из Борисовата става какво ли не друго - някъде около „Ариана" някакъв човек говори по мегафон нещо за колички от „Лего"; начумерени фенове на ЦСКА сноват насам-натам в търсене на нещо за трошене (сградата на футболния съюз явно не им е стигнала); младежи си дрънкат на кухарка, седнали на пейка. Само по леко замайващата миризма на спрей и ритмичното тсссс/пссссс се разбира, че скоро ще гледаме графити.

Около една бира по-късно, по белите пана се появяват първо контурите, а скоро след това и всякакви цветове, които се превръщат в надписи, чудовища, злокобно изглеждащи гъбарковци и какво ли още не. Хората поспират, разглеждат. Деца се тълпят пред сергията, където могат сами да си направят значки. По мързеливата алея преди езерото с лилиите започват да се събират хора. От сцената горе, където FARS, Ogi23, Busto и DJ Sava ще забиват, вече се чува музика.

Има опашка и пред шатрата с най-новата „играчка" - дигиталните графити. Технологията се използва за пръв път у нас и представлява сложна система от истински флакон, светлодиод, камера, компютър, проектор и полупрозрачен екран. Можете да си избирате цветове и дюзи - почти като наистина (тук-таме става по някой бъг), но без да ти трябва газова маска.

Трамплин

Очаквано, това е най-интересно на децата. Някои от тях после ще хванат и истинския спрей, а освен бой в районното, той може да им донесе и един малко по-различен път в живота. „90% от предишните участници от феста се реализират под една или друга форма в креативната индустрия - дизайн, реклама, анимация, филми, част от тях съчетават с правене на музика", посочва организаторът Евгений Иванов.

Според него участието на такива събития дава мотивация на младежите, а също и убеждава родителите им, че графитите не са само пилеене на време и нарушаване на закона. Нещо повече, Иванов е категоричен, че графитите вече са признати за изкуство и освен това са „вход" към галериите за младото поколение.

Докато си говорим, слънцето е закрито от облаци. Задава се дъжд. Всички бързат да свършат, докато е още сухо. Повечето от участниците са доста далеч от приключване, но в края на паното на журито един графит вече изглежда близо до приключване. Nasimo борави страхотно със светлосенките и се е съсредоточил твърде много, че да ми обърне внимание.

15 минути по-късно над Борисовата се сипе библейски порой - а началният час наближава! Някои се скриват в шатрите и чакат да се извали, други нахлузват розовите дъждобрани и продължават да рисуват напук. На Nasimo му се налага да направи принудителна почивка. Оказваме се под един паянтов покрив.

От началото до Дядо Добри

Nasimo, известен още като Nastera и Станислав е един от първите български графитъри. Започнал е през 1995 г. „Тогава нямаше нищо, даже не знаехме какво означава графит - просто със спрейове пишехме някакви неща. Нямахме почти никаква информация", разказва той. По-късно завършва живопис във Велико Търново. Днес прави изложби или рисува по поръчка из цяла Европа, а и не само.

Тия дни името му нашумя покрай гигантския графит на Дядо Добри, който се появи върху фасадата на жилищен блок в „Хаджи Димитър". Преди ден го е завършил. Първоначално сред хората от блока имало и негативно настроени, но когато Nasimo изрисувал светеца от с.Байлово, всички го харесали. Графитът само за два дни е видян от милиони хора онлайн.

Художникът продължава да рисува по сгради в „Хаджи Димитър", целта е „да направим колко се може повече фасади на картини". Според Nasimo, фасадите на панелните блокове са перфектни за целта.

Изкуството на града

Той признава, че в началото винаги има позьорщина - рисуваш графити заради собственото си его. Кога, според Nasimo, започваш да усещаш, че със спрея създаваш изкуство? „Когато се отделиш от цялата схема, когато останеш за малко самичък и се сблъскаш с някакви проблеми, дали е истинско това, което правиш, дали то има стойност", казва той, а до преди малко стърчалият изпод газовата маска поглед оживява.

"Графитите са директна комуникация с наблюдателя", категоричен е той и допълва: „Когато човек направи нещо на стена навън, улицата става галерия. Хората, искат или не искат, все едно отиват на изложба. Ако произведението има силно послание, няма начин човек да го пропусне. Когато това се прави в монументалния размери, влиянието му върху съзнанието на човека е огромно. Ако се прави с позитивни послания, тогава ефектът е още по-голям".

Много повече от драскане по стените е. Затова и графитърите стоят подгизнали в шатрите и чакат пороят да спре. Наумили са си да ни кажат по нещо - тук и сега.

Новините

Най-четените