Една китайска поговорка гласи, че какъвто е човек на 8, такъв е и на 88. Е, разбира се, през това време се учи да пише, да чете гладко, да говори правилно (поне на два-три езика), създава приятелства, влюбва се, придобива отговорности за себе си и другите.
Ако децата обикновено мечтаят да могат да летят, възрастните искат отново да бъдат деца - именно заради липсата на отговорности и свободата да мечтаеш за невъзможност.
"Когато бях малък...", често разказват хората своите детски истории, без да се замислят какво значи да са станали големи. Всъщност чувствате ли се пораснали?
Онова, което никой не ни казва за порастването е, че си оставаме същите. Когато станем "големи", светът не се променя с магическа пръчица, ние също. Учим се как да се държим на масата и какво да не говорим "пред хората", но решенията на проблемите не идват от само себе си. Нямаме всички отговори, както ни се е струвало, че се случва с "възрастните".
Никой не ни е казал, че когато пораснем, си оставаме деца. Огледайте колегите си на работа в понеделник. Огледайте приятелите си, когато излезете на по бира. Огледайте родителите си. Огледайте бабите си. Вероятно разликата е в броя истории, които могат да разкажат.
Именно по тази причина в Международния ден на детската книга ви предлагаме няколко заглавия. Наричаме ги детски книги за възрастни (по идея от първата стихосбирка на Петя Кокудева - "Лулу"). Което в същността си е тавтология - възрастни няма.
В коментарите под текста можете да разкажете за своите любими детски книги.
Аха да, а аз когато преди години влязох /за последен път/в шуменската библиотека видях, че всички книжки на Пратчет са наредени в графата детска литература. За малко да вдигана луд скандал на клетата женица, която беше на смяна. Вероятно ги класифицират по картинката на корицата.
Детството свършва тогава когато започнеш да виждаш света така както очакваш да го видиш.
Детството свършва точно тогава, когато осъзнаеш, че някои ден ще умреш.