Лудостта, наречена Comic Con

Comic Con е един от най-големите фен фестивали за комерсиално кино, сериали, комикси и супергерои. Неговото начало е дадено в Меката на тази индустрия, тоест Америка, където всяко лято, в слънчевия Сан Диего, хиляди фенове се изсипват за цели пет дни, в които могат да видят, пипнат, говорят, плачат и всичко, което си помислите, с любимите си звезди.

От няколко години Европа се опитва да направи нещо подобно, къде успешно, къде не, в някои от най-големите си и красиви градове.

Такъв фестивал е имало във Великобритания (Лондон), в Румъния (където тази година една българка се видя с актьорския състав на "Игра на тронове") и в Русия - Москва.

От тази година, Comic Con се организира и в Порто.

В началото на декември се проведе първия евър Comic Con в Поругалия и аз бях така щастлива да бъда специално поканена, за да го отразя и (OMG!!!) - да взема интервю от екипа на "Демоните на Да Винчи" -сексапилни британци, които те гледат дълбоко в очите, докато говорят.

Може би много хора ще кажат, че ходенето на Comic Con е прищявка, глупост, повърхностно и излишно преживяване. Та нали човек не може да е тийнейджър вечно, за да си гледа сериалчета по цял ден.

Истината е, че Comic Con е много повече от това.

Той отдавна се е превърнал в платформа, в която кинопроизводителите и екипите на филмите и сериалите си правят справка за нещата, които публиката, за която работят, реално харесва или не. И, онова, което е по-важно - от няколко години дори се вслушват в онова, които въпросната публика казва.

За справка - екипът на новия сериал "Константин" решава да смени основната си актриса, след като представя пилотния епизод на публиката на Comic Con Сан Диего и те не я харесват.

От Comic Con Порто определено се бяха постарали, тъй като имат амбиция да правят същото това чудо още много години след тази.

Стискаме им палци и се надяваме те да станат основна дестинация на Comic Con в Европа.

Фен публиката в Порто можеше да се радва, че ще се срещне с хора като Натали Дормър (от "Игра на тронове", да!), Пол Блекторн от "Стрелата" и "Досиетата на Дрезден", с когото пътувах в самолета на отиване (но ме досрамя да си взема автограф, да му се невиди!), Морена Бакарин ("Homeland" и от скоро "Готам"), Сет Гилиън ("Живите мъртви"), Том Райли, Блейк Ритсън и Елън Коуън (от "Демоните на Да Винчи"), създателите на "The Simpsons", част от екипа на новия "Междузвездни войни" и екипът на новия филм на Marvel и Disney - "Big Hero 6".

Да срещнеш толкова много от своите любимци на едно място, може да докара на един истински geek шок от щастие. Лично аз се чувствах като малко дете в сладкарница, което е предрусало със шоколад и иска още.

Защото да си geek не е нито лошо, нито срамно.

Или както каза пичът от The Simpsons: "Но всеки е geek! Защото абсолютно всеки човек е истински фен и ентусиаст за нещо. За някои това е музиката, за други са колите, за трети книгите, модата, козметиката... Просто тук сме се събрали хора, които сме фенове на киното и телевизията".

Може би да си "нърд" след една определена възраст за някои хора е странно, но само на място като Comic Con можеш да разбереш, че не си сам на света.

Там имаше хора маскирани като супергерои, зомбита (някои дори можеше да вземеш под наем), steampunk персонажи, цяла гвардия щурмоваци, един Дарт Вейдър, злодеи от "Готам", Марджърита или просто обикновени кукувици, които скачаха и пищяха.

Аз лично бях на върха на щастието.

Имах възможността да се видя лично с Натали Дормър, макар и на пресконференция, както и с момчетата от "Демоните на Да Винчи", което пък е една съвсем отделна фен история, в която аз не съм спала цяла нощ, а след това си забравих половината от въпросите, особено, когато Том Райли ми се усмихна, докато ми разказваше защо човек лъже, когато казва, че не се проверавя в Google.

Най-любимо за мен обаче, бяха феновете.

Те нямаха никакви задръжки, може би, защото не бяха сигурни, че догодина може да има Comic Con, а дори и да има, те може и да не успеят да дойдат на него. Затова дадоха всичко от себе си, за да се видят с най-големите си любимци и да запечатат този момент по един или друг начин - със селфи, автограф, предмет или нещо от този сорт.

Преди време един от любимците ми от "Истинска кръв" обясняваше, че след толкова сезони в суперуспешен сериал за вампири така и не се е почувствал звезда, с едно изключение - когато е на Comic Con.

"Когато за първи път отидох на Comic Con се почувствах като Бог и рокзвезда в едно. Хората крещяха името ми, искаха да ме пипнат, да се снимат с мен, беше нереално".

Усещането за феновете е същото - то е нереално.

Само, който го е изпитал знае. А този, който не е, му го пожелавам от сърце. Защото всеки човек заслужава поне веднъж в живота си да срещне голямата си страст и да бъде обкръжен от хора, които споделят тази негова страст толкова отдадено, колкото самия него.

И всеки, който казва, че страстта по нещо не е голяма работа, никога не е обичал нещо толкова много. Защото това всъщност си е голяма работа. Поне за мен беше.