Защо електрическите коли не изглеждат толкова футуристично

Електромобилите са смятани за въплъщение на бъдещето - или поне от тях се очаква да изглеждат като продукт, пристигнал от бъдещето. Сега когато те вече съществуват на пазара, остава въпросът: защо все още изглеждат като обичайните бензинови и дизелови автомобили, а не като бляскав реквизит от научнофантастичен филм.

Преди електромобилите да навлязат на пазара и да станат относително масови, мнозина си представяха (или поне се надяваха), че те ще наподобяват "светлинния бегач" от "Трон: Заветът".

В крайна сметка - колите с батерии нямат нужда от двигател с вътрешно горене, ауспух и гориво. Съответно, дизайнерите на електромобили би трябвало да имат творческата свобода да скъсат с традициите и да създадат някои наистина хващащи окото возила.

Това обаче така и не се случи. Електромобилът Renault Zoe и традиционният модел Clio имат почти идентична цялостна форма на корпуса въпреки някои детайли, които загатват, че Zoe е електрическа кола, а Clio не е. Всъщност Zoe се сглобява на същата конвейерна линия като Clio и Nissan Micra.

Какво се случва?

Едно от обясненията е чисто икономическо; разходите за употребата на съществуващата платформа са много по-ниски, отколкото разработката на изцяло нов дизайн.

От друга страна, тази липса на радикални отличия в дизайна и оформлението на електрическите коли може да се дължи и на пазара - т.е. на реакцията спрямо очакванията и възприятията на потребителите.

Новата кола е сериозна инвестиция, така че потребителите обикновено са консервативно настроени при избора си. Производителите инвестират милиарди в разработката на нови модели и искат да са сигурни, че те ще се продават добре.

Има обаче и технически причини за липсата на драстични отличия между бензиновите и електрическите возила.

Автомобилните компании са прекарали десетилетия в усъвършенстване на съществуващата форма на автомобилите, така че моделите са оптимално аеродинамични, ергономични и безопасни. Твърде радикалното дистанциране от изпитания и доказал се дизайн би било сериозен ангажимент със скъпи последици.

Да вземем например аеродинамиката.

Когато не е нужен двигател с вътрешно горене, теоретично предният капак и "носът" на колата стават излишни за тялото на автомобила. Представете си дизайна на класическите стари електрически товарни бусове, които са ползвани преди десетилетия за доставки на мляко.

Колите, правени по тази концепция, със сигурност биха се отличавали от досегашните. Тези товарни бусове обаче са общоизвестни с ниската си скорост. Проектирани са така, че да бъдат удобни за нуждата от постоянно тръгване и спиране при доставките на стоки до домовете. Ниската им скорост е обяснима, като се има предвид относително кратката дистанция на обиколките за доставка.

„Кубичните" бусове са подходящи за предназначението си - тихото бръмчене на електрическия им мотор гарантира, че могат да се придвижват почти безшумно в жилищните райони, докато повечето жители все още спят. Движението им с ниска скорост означава, че няма нужда да се мисли за аеродинамиката, която би подобрила ефективността им.

Аеродинамиката и ефективността обаче имат сериозно значение при проектирането на традиционните леки автомобили.

Голям дял от инвестициите за един автомобил отиват за моделиране на аеродинамиката му чрез компютърен софтуер за дизайн и миниатюризирани глинени модели във ветрови тунел.

Основната идея е да се намали въздушното съпротивление на возилото, когато то се движи с по-висока скорост, което понижава неговия "коефициент на съпротивление" и подобрява ефективността на употребата на гориво.

Благодарение на многогодишни и изчерпателни проучвания, повечето от съвременните хечбекове и седани имат много нисък коефициент на съпротивление - обикновено между 0.23 и 0.36, макар че тези показатели са по-високи при високопроходимите спортни автомобили (SUV) и 4x4 джиповете.

Електромобилите - Tesla Model 3 с 0.23 и Tesla Model X/S и Toyota Prius с 0.24 - в момента имат най-нисък коефициент на съпротивление, но това отново е за сметка на приликите им с традиционните автомобили, вместо с мечтата за радикално футуристични форми.

Връщането обратно към чертожната дъска би означавало производителите да се откажат от десетилетия на трудно постигнат напредък.

Подходящи ли за целта си?

Отделен въпрос е ергономиката. Тя е свързана основно с това колко удобна е колата за шофьора и пътниците: лекотата на влизане и излизане от нея, видимостта, яснотата и недвусмисленото предназначение на всички управляващите елементи, различните регулатори, циферблати, педали и лостове.

В името на грижата за по-възрастното население, производителите вече проектират автомобили, които са възможно най-лесни за достъп - обикновено увеличават средната им височина.

Може да изглежда изкусително да проектирате кола, която изглежда тотално различно от всичко съществувало преди нея, но няма да можете да продадете много екземпляри от нея, ако шофьорите не могат да влязат в купето, без да си ударят главата, или имат затруднения да стигнат до педала на спирачката.

Вездесъщите тестове за безопасност на Euro NCAP също са решаващи за деликатните промени във формата, силуета и размерите на колите, които са разработени през последните две десетилетия.

Засиленият акцент върху по-стабилна конструкция и функции за безопасност (и за пътниците в автомобила, и за пешеходците) е направил колите по-големи и тежки, но е и оформил дизайна им.

Дистанцирането от тези стандарти с драстично различни форми и силуети не само е скъпо за разработка, но може и да намали безопасността на пътниците и пешеходците.

Може би бъдещите технологии ще успеят да променят всичко това.

Автономните самоуправляващи се автомобили вероятно ще променят акцента върху безопасността и ергономията. Може би защото броят на катастрофите силно ще намалее - тенденция, която застрахователите вече забелязват - а ако колата се управлява сама, няма да има нужда да седите на шофьорската седалка.

Това ще позволи на дизайнерите да експериментират по-смело с разработките си, за да получат по интересни и вълнуващи нови ефекти. Ако това се случи, вероятно колите ще започнат да изглеждат по-футуристично. И все пак - едва ли това ще стане толкова скоро, колкото се очакваше.

Новините

Най-четените