„Не мисля, че става дума за епидемия. Травмите не са такива, които да ни извадят за дълго от игра. Според мен е просто съвпадение, резултат от стреса, напрежението и твърде многото срещи в календара". Думите са на Шави Ернандес. В разстояние на по-малко от месец той и още четирима негови съотборници в Барселона се озоваха в лазарета заради различни травми. И логично медиите заговориха за „епидемия от контузии".
Само че каталунците не са единствените с толкова пълен лазарет в тази част от сезона. За първия си финал през годината Арсенал вероятно ще остане без четирима от титулярите си. Същата бройка играчи пропуснаха първата среща на Манчестър Юнайтед от осминафиналите в Шампионската лига срещу Олимпик (Марсилия).
Шестима са контузените в Тотнъм, петима в Манчестър Сити. На същата бройка играчи не могат да разчитат в Милан, трима са аут за Интер, немския Санкт Паули се принуди да картотекира част от хората от PR отдела си, за да има достатъчно играчи на скамейката за поредния мач в Бундеслигата.
Какво всъщност става във футбола? Епидемия от травми в цяла Европа или тревожна тенденция, на която ФИФА, УЕФА и местните федерации спешно трябва да обърнат внимание?
„Сезонът в Англия е изтощителен. През декември ние играем 8-9 мача в най-лошото време през годината, на най-тежките терени. Така през втората половина от първенството играчите са контузени, но трябва да продължат да играят заради важността на мачовете. Футболистите се нуждаят от почивка, за да възвърнат енергията си", признава мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън.
Същото обаче важи и за останалите първенства в Европа. Сметките показват, че в Испания на играчите, които попадат в състава на националните отбори и играят в клубове участници в евротурнирите им се събират по 71 мача на сезон. И това в годините, в които няма световно или европейско първенство.
Според всички специалисти, за да бъде пълноценен един футболист през годината той се нуждае от четири седмици пълна почивка през лятото, четири седмици предсезонна подготовка и една седмица почивка през зимата, т.е общо девет седмици или малко повече от два месеца без футбол. Често пъти обаче това се оказва доста трудно за изпълнение.
Ако приемем все пак че се случва в 10-те месеца, през които са на терена играчите трябва да участват в по 6 мача на месец. Като прибавим към това пътуванията покрай срещите, тежките условия, в които се играе през зимата заради ниските температури, през лятото заради високите и през пролетта и есента заради дъждовете е ясно защо се стига до подобна статистика и пълните лазарети.
Как обаче да се противодейства на това във време, в което футболът е преди всичко бизнес? А телевизиите харчат сериозни суми, за да излъчват Висшата лига, Примера Дивисион, Бундеслигата, Серия А...
Единият вариант е да бъде намален броят на тимовете в елитните първенства. Бундеслигата е единственият шампионат от водещите в Европа, в което участват 18 тима. В Испания, Англия и Италия в елита са все по 20 състава.
Броят на срещите може да бъде намален и чрез промяна във форматите на останалите надпревари, в които тимовете участват. В Испания, например, носителят на Суперкупата се определя в две срещи. По два мача се играят и при елиминациите в турнира за Купата на Краля. Доста по-лесно ще стане ако мачовете са по един...
В Англия в турнирите за ФА Къп и Карлинг Къп се използва именно този принцип. Но ако в редовното време не бъде излъчен победител тогава се стига до преиграване. И чак тогава идва ред на продълженията и дузпите. Едва ли двете надпревари ще пострадат сериозно ако директно се премине към продълженията.
В Италия победителите в турнира за Купата на страната се определят в една среща, но елитните отбори се включват още от третия кръг през октомври. От това обаче не печели никой, срещите са с абсолютно предизвестен победител. Полуфиналите обаче са в два мача. И турнирът върви през цялата година.
Варианти да бъде спасен футбола и неговите изпълнители съществуват. Въпросителната е дали има достатъчно желание те да бъдат приложени.
