Политиката е пуснала пипала навсякъде в съвременния спорт и налага сериозна част от дневния ред според собствените си изисквания. Ако разтълкуваме най-простичко политиката като начин за придобиване на пари и власт и след това нейното прилагане, то тогава много действия и случки ще получат своето логично обяснение.
Голямата политика, както казват политическите коментатори отдавна е завзела световния спорт - дълги години чрез спорта се демонстрираха предимствата на определен държавен строй и форма на управление. От друга страна, в отделните видове спорт точно прилагането на по-особена политика, която на моменти е дори силова, дава по-добри резултати.
Колкото и странно да звучи, дори и днес има спортове, в които крайният резултат в едно състезание се определя не само от изпълнението на спортистите, а от други, по-особени фактори. Като в художествената гимнастика, където политиката и различните лобита дори не се крият и често олимпийски или световни титли стават обект на пазарлъци и взаимно надцакване с политическо влияние.
И още един аспект на политиката в спорта - строгото прокарване на политиката на определен субект - както видяхме в неделя - на един тим от Формула 1, което може да жертва амбициите на един от най-талантливите пилоти в световния шампионат.
Какво се случва с Фелипе Маса във Ferrari? За да разберем най-добре механизма на действие на заповедите от бокса, то трябва да сме наясно с принципите, по които се ръководи Скудерията. В Маранело на първо място, още от времето на Енцо Ферари, е тимът - амбициите на пилотите винаги се подчиняват на интересите на отбора. Т.е, пилотите винаги трябва да правят това, което е добро за Ferrari.
Второ, това е обща теза за цялата Формула 1 - най-добрият път към титлата е най-късият. Колкото по-бързо и с колкото по-малко усилия и инвестиции бъде спечелена световната титла, толкова по-добре. Което означава, че още от 50-те години, този от пилотите на Ferrari, който има по-голям шанс за титлата, веднага получава предимство.
И още нещо - в Скудерията никога не са се притеснявали от заповедите от бокса, напротив, смятат се за нещо напълно нормално. И италианците са застъпници на едната от двете популярни политически теории за използването на заповедите от бокса. Тя се състои основно в следното: Двамата пилоти работят заедно и единият помага на другия, за да е отборът по-ефективен. Т.е има ясно изразени пилот №1 и №2. Петте поредни титли на Михаел Шумахер между 2000 и 2004 са доказателство, че тази политика е резултатна.
Но съществува и друг поглед към това как трябва да се ръководи един тим във Формула 1 - равенство на пилотите и осигуряването на равни шансове да се борят за титлата до момента, в който единият вече няма реален шанс за първото място и тогава приема да помага на своя съотборник. На тази теза се залага в McLaren, където в последните години пилотите са били равнопоставени и предимство е имал този, който е успял да докаже на пистата, че е по-бърз.
През сезон 2010 проблеми с тази теза имат шефовете на Red Bull, които на думи гарантираха, че двамата им пилоти са с равен статут, но на практика при всеки удобен случай се опитваха да подпрат Себастиан Фетел. Съотборникът му Марк Уебър обаче всеки път намираше начин да отвърне на удара и битката му срещу тима доведе до там, че лично собственикът на Red Bull Дитрих Матешиц заяви, че пилотите ще получават равни шансове и няма да има фаворизиране. До следващия скандал.
Политиката в спорта има много проявления, всички те са интересни, на далеч не всички са лицеприятни. Което обаче не означава, че те не трябва да бъдат разгледани.
