В последните години в българския спорт като че ли свикнахме да избухва по някой друг голям допинг скандал. Щангисти, волейболисти, лекоатлети, никой не остана встрани от проблема. Сега наред е ЦСКА. Размерите на скандала при „червените" тепърва ще стават ясни, но е почти сигурно, че наказани ще бъдат само играчите. Дали за три месеца или година е без значение, факт е че те ще бъдат лишени от възможността да практикуват професията си, при това без да са виновни
Вината обаче не е и на лекаря на ЦСКА Мирчо Крайнов. Да, медикът е давал добавки на играчите без да им каже какво им дава, но очевидно и той самият не е знаел дали ползата или вредата от тях е по-голяма. До това обаче нямаше да се стигне ако у нас имаше модерен антидопингов център, който да изследва спортистите и всичко онова, което те приемат като добавки. С наличието на такъв щеше да бъде избегнат не само този скандал. Нямаше да го има и онзи с щангистите ни, нито пък този с Пламен Константинов и волейболистите ни от Пекин преди три години.
Свилен Нейков всъщност е поредният министър, който е на път да загуби тази битка. За национален антидопингов център се говори още от времето на Васил Иванов-Лучано, същото бе и при Весела Лечева. През 2008 г. Държавната агенция за младежта и спорта дори получи 2.9 млн. лева от бюджетния излишък специално за този център. Той обаче така и не се появи.
Две години по-късно на възроденото Министерство на физическото възпитание и спорта бяха дадени 8 милиона лева по същата причина. Бе избрано и мястото, където да бъде изграден, започна и някакъв ремонт. Но така и не се чува кога ще приключи той. Нито пък кога ще започне да фунционира. А може би причината е, че за да бъде международно лицензиран подобен център, каквато е амбицията на Нейков, той трябва да прави по 3000 теста годишно. Нещо, което в България изглежда невъзможно.
Факт е обаче че такъв център е необходим. За да не ни сочат с пръст и да не ни кара едва ли не насила международната антидопингова агенция да ни кара да правим тестове на отбори и спортисти.
