Пет месеца след бомбастичния трансфер от Реал (Мадрид) в Ювентус, нещата за Кристиано Роналдо се развиват по вода.
За това време португалецът успя да окупира (и да сдаде, но вероятно за кратко) лидерската позиция при голмайсторите в Серия А (с 10-те си отбелязани гола отстъпва само на поляка Кшищоф Пятек от Дженоа, който има един повече), да направи 6 голови асистенции и да помогне на торинския клуб да дръпне с 8 точки пред преследвача Наполи след 15 изиграни кръга. Дойде време и за първото му "програмно" интервю пред водещите италиански медии - La Gazzetta dello Sport, Corriere dello Sport и Tuttosport.
На пръв поглед в изявленията му няма нищо толкова скандално, нито вълнуващо. Общи разсъждения за това какво трябва да се очаква от него, как бил помъдрял и вече бил наясно с важните неща в живота. Плюс очакваните комплименти към треньора Масимилиано Алегри.
Покрай това Кристиано нарече Ювентус „настоящия ми отбор" и „най-добрият колектив", в който някога бил играл.
Добави, и че в Реал също имало скромни момчета, но в торинския клуб те били повече. Намекна, че Марко Асенсио, Бейл и Хамес Родригес нямали какво да правят в Юве, но не би отказал да играе отново редом с Марсело. Нищо изненадващо - предпочита дружката си пред потенциална конкуренция в атака.
По-интересна обаче е друга фраза на португалеца: „В други отбори често можете да срещнете някого, който се мисли за по-добър от останалите, но в Ювентус сме едно семейство с еднакви цели и задачи".
Разбираемо - това са камъни в мадридската градина, но като се замисли човек всъщност този крайно неуместен намек описва стереотипа на поведение на самия Кристиано - едно от нещата, които най-добре правеше по време на 9-годишния си престой в „Сантяго Бернабеу", бе да абсорбира цялото внимание към себе си и да хвърля величествена сянка върху всички живо наоколо. Точно този подход му донесе изключителен успех и го превърна в нещо като полубожество, а да чуваме от неговата уста подобни упреци по адрес на когото му е изгодно е най-малкото странно.
Но да беше само това - здраве да е. Логично обаче, темата „Меси" не бе подмината и Кристиано не пропусна шанса да раздава присъди на лична основа, което изобщо не му прави чест.
Зад мнимото уважение към „големия" футболист и „страхотния" човек Меси всъщност лъснаха дългогодишните комплекси на Роналдо. „Аз съм играл в Англия, Испания, Италия, Португалия, играл съм и в националния отбор, докато той винаги се е състезавал само в Испания. Дали ми е скучно без него? Не. Може би той повече се нуждае от мен, отколкото аз от него. Иска ми се да дойде в Италия и да приеме същото предизвикателство, което приех аз. Но, ако е щастлив там, където е в момента - аз уважавам неговия избор", каза Кристиано. Какво разчитаме зад тази уж „бон тон" демонстрация?
Португалецът очевидно смята, че триумфите му със Спортинг, Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид) и Ювентус са по-забележителни и достойни за уважение от тези на Меси с Барселона, понеже са постигнати на различни места и в различни държави - т.е. способността му да се вписва и да превзема нови територии го прави в някаква степен по-велик футболист. За съжаление на Роналдо обаче фактите не са в негова полза - тези „предимства" са му донесли същия брой „Златни топки", колкото и на Меси. Изказването на португалеца в известна степен е дори дебелашко и обидно, тъй като на аржентинеца все пак му се е налагало да се адаптира и доказва в доста по-тежка житейска ситуация от тази на Роналдо: когато е едва на 13, с лекарска диагноза, Лео зарязва родната си Аржентина и прекосява Океана, за да превземе Испания.
Да се коментира и какво лошо има в дългогодишната клубна вярност на който и да е футболист също е напълно излишно.
По-интересен е въпросът защо Кристиано мята тази стреличка към големия си персонален конкурент с „поканата" за трансфер в „калчото", а в същото време смята, че Меси се нуждаел повече от него, отколкото обратното.
Общо взето, цял свят познава Лео и последното, което бихте казали за него, е че има нужда да си помпа самочувствието. За какво му е на аржентинеца да зарязва клуба на живота си и да прави трансфер в „калчото"? Има ли нещо повече, което би могъл да докаже в Италия? Едва ли, или поне ние не се сещаме за такова. С тези приказки по-скоро Роналдо (отново) доказва, че той е човекът, чието его има нужда от обгрижване. Целогодишно, денонощно и навсякъде.
Но безспорно егоизмът му най-силно се обади по въпроса за „Златната топка".
Привидно Кристиано отдаде заслуженото на Лука Модрич, разчупил десетилетното му съвместно царуване на трона заедно с Меси, но остана усещането, че пак го прави най-вече, за да се самоизтъкне. „Аз заслужавам тази награда всяка година предвид усилията, които не спирам да полагам. Земята обаче няма да спре да се върти, ако победителят е друг. Уважавам това решение и поздравявам Модрич, който заслужава отличието. Догодина обаче ще видите, че аз отново ще съм кандидат за „Златната топка" и ще направя всичко възможно да я спечеля още веднъж", каза португалецът.
А ние сме напълно сигурни, че ще го направи - и не толкова заради страхотните си футболни качества, десетките голове и чудовищното му КПД, а заради неутолимото му его. Същото, което го качи на трона и в предишните пет пъти и към което сега трябва да добавим факта, че е „помъдрял".
Още по-убедени сме в друго - ако случайно нещо стане и победителят през 2019 г. отново не се казва Кристиано Роналдо, церемонията пак ще мине без него.
И пак ще чуем от близкото му обкръжение обвинения в тежка конспирация и ще разберем, че живеем в крайно несправедлив свят. По същия начин ще протекат и всички бъдещи гала-вечери, на които златната статуетка не е в ръцете на мистър Полубог.
Нищо, че точно те го превърнаха в такъв.
Игнатов, съвсем си се оакал с това свободно съчинение на футболен анализатор. Презумции, презумции и мозъчна помия. Серизоно си си повярвал, че си някакъв психоналитик със свръх естествена способност да чете чужди мисли. Ми.., играл човека в други отбори, адаптирал се е към различни народи, култури, отбори и стилове на игра, печелил е титли. Печелил е златната топка и шампионската лига с два коренно различни клуба. Дори се добра и до европейската титла със националния отбор на Португалия, без значение дали е било по убедителен начин или не. Трудната адаптация в нов отбор е проваляла не малко гениални футболисти, за това и става въпрос тук, за предизвикателство и доказването на това, че си способен на успехи кадето и да отидеш. Меси е гениален там кадето е в Барселона, там той е със статут на бог който е напълно заслужен. Роналдо доказва обаче, че е способен да постигне подобен резултат кадето и да отиде. Какво му е лошото на това да вярваш в себе си и да си убеден, че си по добрия.. Този спортен хъс Меси също го притежава. Освен това Роналдо на 12г. напуска бедния живот на острова и съсвсем сам заминава за големия град. А ти вероятно все още живееш с родителите си (презумции ). Знаеш ли какво звучи комплексарски тук? Това че някакъв световно безизвестен ..., дори не те знам какъв си по професия, защото журналист едва ли си (а ако си, спри докато още можеш), започне да критикува нечии коментари, базирайки се на презумции и на свободно тълкуване на мисли . Незнам какъв ти е проблема, но писането на глупости едва ли ще ти помогне да го решиш. Това, че личните качества и характеристики на някого не ти допадат и вероятно те дразнят е едно, друго е да набеждаваш някого в неуважение, комплексираност и ирелевантност, базирайки се, на удобни за теб, интерпретации на това което този човек е казал. Тези двама футболисти са гениални, а надпреварата между тях е истинско удоволствие за футболният фен, въпреки, че е леко абсурдна. И двамата са дали и продължават да дават много на модерният футбол, а твоят принос какъв е!? Освен писането на глупости, имам предвид.
Бах тея писачи. Човека е израснал в бедно семейство на о. Мадейра, и с неимоверни усилия се е издигнал от мизерията. Естествено е имало точните хора на точното място, за да го забележат, като скаутите на Спортинг, сър Алекс Фъргюсън, и т.н. В момента е един от най-добрите футболисти. И да ревем, че е егоист, и че се самоизтъква - ми то е нормално, даже се е изказал скромно, в сравнение с един Златан Ибрахимович, дето под път и над път разправя колко голяма работа е. Другото, дето го мислех, Сторм го е изказал достатъчно добре. На ти плюс, майна.