Емил Костадинов си тръгва за пети път от ЦСКА, този път може би завинаги. Клубът и една от най-големите му личности за последните 30 години се разделят без ясен повод, но по съвсем очевидни причини.
Костадинов изпадна в миманс като спортен директор в последната година. Спортните решения взимаха треньорите (особено Радуканов), а директорските му иззе собственикът Димитър Борисов. Унизително положение за Коща, който при всички кусури на характера му и полюсните мнения за него на феновете, си остава знаков герой за ЦСКА. Вероятно няма по-противоречива фигура в „червените" редове.
В края на 80-те Костадинов бе един от най-добрите футболисти на България, но в ЦСКА все така не бе приеман безрезервно и често чуваше освирквания. Направи голям трансфер и замина за Порто през 1990 г. Раздяла №1 - с усмивки, благодарност от клуба и на пътя на големия футбол.
През 1998 г. се върна като играч, за да изтърпи един от най-слабите сезони на ЦСКА, скандалите с Христо Стоичков и Трифон Иванов на терена, както и тъжна 50-годишнина на клуба, „честитена" от Левски с 5:0 на финала за Купата на България. Емо игра в мача, а после тихо си тръгна за втори път от „Армията". Без фанфари, без усмивки. И с доста по-загубен респект от феновете, които заради изявите му в националния и особено головете на „Парк дьо пренс" вече бяха започнали да го приемат като голям любимец.
Почна и флиртът с ръководната работа, когато тогавашният президент на клуба Любо Пенев го взе в ЦСКА. Емо си тръгна след по-малко от година със скандал и лош привкус у колеги, фенове и футболисти.
За четвърти път встъпи в длъжонст на „Армията" при Сашо Томов и Митал, когато ЦСКА изживя срама на отнетия лиценз. Костадинов и до днес е с ненапълно изяснена роля в организационния гаф №1 на века за клуба. В последните 18 месеца пак опита да бъде фактор в ЦСКА, но вече не е приеман за свой от хората на стадиона и в клуба. Затова и нямаше как да успее. Този странен интроверт, който трудно общува с медии и колеги, така и остана неразбран. Не получи подкрепа в работата си, а и не е ясно доколко тя е градивна и положителна за клуба. Бе свързван с някои странни трансфери, донесли финансови загуби на ЦСКА. Но има и друго - когато стане нещо конфузно, всичко се струпваше по инерция на Костадинов. Едва ли винаги той е бил виновен, че нещата не вървят. Не той смени 8 треньори за календарната 2010 г., както и не директорът позволяваше невъзмутимо народът да гледа сеир със скандалите между Калоян Стоянов и феновете. Не Костадинов загуби в последните 4 кръга титлата през 2009 г., която бе вързана не в кърпа, ами в чувал на ЦСКА.
Така героят от „Парк дьо пренс" напуска за пети път. За мнозина закъсняло, за други прибързано действие. Костадинов може би няма да иска повече да се завърне в клуба, от който проходи във футбола преди повече от 25 години.
Цесекарите няма да плачат за него заради многото съмнителни петна в работата му като директор и в трите периода през този век. Те няма да му простят лиценза, а той на тях това, че никога не го приеха за свой. Затова май е най-добре да няма завръщане №5.
