Добре дошли в бъдещето, което ни се искаше никога да не става реалност.
Астън Вила е полуфиналист за Купата на лигата след разгром с 5:0 над тийнейджърски състав на Ливърпул, воден от треньора на втория отбор. Всякакви подробности от самия мач бързо ще бъдат забравени, но с години ще се помнят обстоятелствата, довели до гротеската, която наблюдавахме на "Вила Парк" - защото тези обстоятелства са мрачно знамение за съвсем близкото бъдеще на футболната игра.
В същия ден се игра първият полуфинал на Световното клубно първенство, турнира, станал причина Ливърпул да има два мача на два континента в два поредни дни. Фламенго срещу Ал-Хилал (3:1) не беше лош двубой, но се изигра пред малко над 20 000 зрители на огромния стадион "Халифа" с капацитет близо 50 000.
Тази надпревара се оказва по-важна за Ливърпул и клубът избра да се изправи срещу Астън Вила без Юрген Клоп и без нито един от основните си футболисти, което на практика предреши срещата. Резултатът беше 0:4 още след първото полувреме, и то при доста вдъхновена игра на младоците в бели екипи поне в началните минути.
Беше предварително ясно, че това ще е най-странният мач на Ливърпул не само през този сезон, но и от доста години насам. Все пак обаче тези юноши едва ли заслужаваха нещо подобно, в края на миналия месец четирима от тях разбиха Наполи със 7:0 в младежката Шампионска лига. Загубата снощи не ги прави по-малко талантливи, но основната тема от мача даже не са те.
Нито пък е турнирът за Купата на лигата, който и без това е със спорно значение и е на заден план за всички, участващи в него. Проблемът е това, което се случва по същото време в Катар.
Днес истинският Ливърпул ще изиграе своя полуфинал от Световното клубно първенство срещу мексиканския съперник Монтерей. Ясно е кой ще е победителят от тази среща, ясно е, че и на финала едва ли ще има изненада, а европейският футбол отново ще покаже превъзходството си и ще се наслади на многото си предимства пред останалите.
И накрая Ливърпул ще е световен клубен шампион. Но какво от това? Какво означава за който и да е спечелването на този турнир? Не само сега, какво ще означава и след две години (когато надпреварата ще стане много по-разточителна, защото Джани Инфантино успя да я разшири до 24 отбора, да измисли групова фаза и четвъртфинали и да я насрочи в едни три седмици през лятото)?
Естествено, че през 2021 г. Световното клубно първенство ще се проведе в Китай. Ами къде другаде? Нали футболът трябва да продължава да се разраства на всяка цена и при всяка възможност, трябва да завзема нови територии и да продава стоките си в шопинг центрове, които даже още не са построени.
Пред тази перспектива, английската Купа на лигата наистина става излишна.
Астън Вила - Ливърпул, два от най-разпознаваемите английски клубове, в истинска битка на един от най-старите стадиони в Европа - това е класика, от която футболът на бъдещето няма нужда.
Затова вчера този сблъсък беше жертван и все по-често ще става така. Алчността е ураган, способен да помете всичко по пътя си. Затова и големите няма да спрат, докато не сринат европейския футбол, за да си направят собствено затворено общество. Ще жертват каквото е необходимо, и после още нещо, и после още нещо, стига разширяването на техните пазари да продължава.
Какво да направи един треньор като Юрген Клоп в такава ситуация? Само наивник би вярвал, че е негово решението да се хвърлят всички усилия и всички звезди в Катар. На него му остана само да опита да запази достойнството на футболистите в парадоксалната ситуация и да им изпрати окуражително съобщение на полувремето при резултат 0:4.
Но каква беше ползата за самите младежи? Клишираното обяснение гласи, че са натрупали ценен опит от мача и този опит би трябвало да им послужи в следващите 5-10 години, когато ще трябва да се реализират в професията си.
Именно през този период обаче футболният свят тотално ще се разцепи и те вероятно се питат от коя страна на пропастта ще се окажат.
