Представете си съвременния футбол без Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Сега си представете играта и с още десет като тях.
Разликата между двете положения идва от подхода - дали талантливите играчи в тийнейджърска възраст внезапно се превръщат в професионалисти с по 50 мача на сезон или бавно са отглеждани, докато станат физически готови да играят на най-високо ниво.
Изследване на Goal.com върху 503 футболисти от Бундеслигата показва, че вероятността младежите под 21 години да се контузят тежко е с 66,8% по-висока, отколкото при по-възрастните им колеги, а тези травми често дават негативен ефект върху цялата им бъдеща кариера.
За всяка суперзвезда има по още един млад талант, чието развитие е било нарушено или дори кариерата му е приключила поради контузия, която е можело да бъде избегната, ако не е бил навлязъл толкова рязко в мъжкия футбол.
Този факт вече представлява проблем за Германия, където повече от един на всеки трима футболисти е на по-малко от 21 години, а изгряващите звезди често получават травми.
Преди десетина година Германската футболна лига наложи мерки, задължаващи всички клубове от Първа и Втора Бундеслига да развиват школите си по утвърдени правила. Отне години на упорит труд и инвестиции, надхвърлящи 500 милиона евро, но усилията се увенчаха с успех. Германия спечели европейски титли при 17-, 19- и 21-годишните, а мъжкият отбор, който стана трети на Мондиал 2010, бе с най-ниска средна възраст от 1934 г. насам!
Сега повечето от младите таланти в страната прекарват минимално време в дублиращите отбори, а някои направо прескачат това ниво и биват привличани направо в първия тим. Седем от играчите, избрани в идеалния отбор на сезон 2010/11 не са навършили 23, а Борусия (Дортмунд) стана най-младият шампион на Германия за всички времена. В Шампионската лига пък Шалке игра на полуфиналите срещу Манчестър Юнайтед с едва трима футболисти над 25-годишна възраст!
С въвеждането на новите правила за финансов феърплей, Бундеслигата ще е с крачка пред другите най-силни първенства в Европа със своето съзвездие от млади играчи. Със своето футболно образование от ранна детска възраст, новите германски футболисти са по-добре технически, тактически и психологически подготвени от когато и да било преди!
Същевременно, тъмната страна на немската методика е неизбежна - на младоците им липсва физическа зрялост, което ги прави далеч по-податливи на тежки травми, ограничаващи или дори застрашаващи тяхното футболно бъдеще.
Според д-р Томас Гил, директор на отдела по спортна медицина в болницата в Масачузетс, САЩ, главните причини за високия процент контузии при младежите са претоварване, наивност и неукрепналост на организма. Много млади играчи надхвърлят собствените си физически възможности, които нормално са по-малки, или просто нямат необходимия опит да избягват ситуации, които водят до травми.
Това, разбира се, не се отнася за всички. Томас Мюлер например дебютира за Байерн на 19 години през август 2009. Два сезона по-късно той вече има над 100 мача и още 17 за националния отбор, без да е получавал сериозна контузия.
Мюлер обаче е по-скоро изключение. Повечето младоци преживяват здравословен проблем през първите си две години при мъжете.
Да вземем Майкъл Оуен, който започна да играе в първия състав на Ливърпул на 16. Надарен със страхотни футболни умения, той обаче не беше толкова здрав физически, колкото германеца. Оуен вкара по 23 гола в първите си два сезона, но през април 1999, когато бе 19-годишен, получи травма на ахилеса, която продължи да го преследва през цялата му кариера. Последният му сезон като класен и ефективен нападател бе 2003/04 - на 24 години... Хроничната контузия отне от скоростта му и той така и не можа да реализира напълно потенциала си, въпреки че през 2001 г. спечели "Златната топка" за най-добър футболист в Европа.
Друг такъв пример е Роналдо, който изкара първия си сезон в ПСВ още на 17. Година по-късно получи сериозна контузия в коляното. Бразилецът остава в историята на играта като един от най-добрите нападатели за всички времена, но той можеше да постигне много повече, ако не бе измъчван отново и отново от една и съща травма.
Съдейки по таланта му, той можеше да бъде стрелец с 30 гола всеки сезон, но достигна границата от 25 попадения едва пет пъти, а на 29 години кариерата му на практика приключи.
Имайки предвид опасностите, които идват с натрупването на голям брой мачове, не е чудно, че Арсен Венгер толкова недоволстваше от включването на Джак Уилшър в състава на Англия за Европейското първенство за младежи, след като 19-годишният плеймейкър бе изиграл 49 мача за Арсенал през сезона. Затова и самият футболист отказа да участва.
Преди десетилетие бе рядкост да видиш 18-19-годишни титуляри в Бундеслигата, а сега това е нещо обичайно.
Футболните академии се развиха неимоверно и предоставят на изгряващите звезди възможност да узреят умствено и технически за най-високото ниво на футбола. Същевременно правилата на играта си остават същите и не могат да предпазят младоците от контузии.
Акцентът върху развитието на юношите е прекрасна политика и несъмнено ще допринесе за развитието на повече млади звезди, отколкото когато и да било друг път досега, но ФИФА и УЕФА трябва да направят така, че бъдещето на това ново поколение да не е под заплаха.
В противен случай цената ще бъде платена с преждевременния край на много обещаващи кариери...
