Григор Димитров – да действаш като шампион

На Уимбълдън през 2014 г. имаше един Григор Димитров, който ни накара да повярваме, че за първата ни ракета няма невъзможни неща и достатъчно силни съперници. Точно този Григор видяхме на старта на сезон 2017.

Българинът триумфира на Brisbane International, побеждавайки Кей Нишикори с 6-2 2-6 6-3 на финала.

Пътят му започна срещу стария познайник Стийв Джонсън, след което надигра френския ветеран Никола Маю и дойде смъртоносната серия, в която се разправи подред с трима представители на топ 10.

Първо отстрани на четвъртфинал световния №8 Доминик Тийм, а след това надигра №3 в света Милош Раонич преди да вдигне трофея след победата над №5 Кей Нишкори.

И ако смятате, че началото на тенис сезона е твърде рано за равносметки – грешите.

Защото възходът на Григор тръгна още през втората половина на 2016-а, когато започна работа с Дани Валверду – специалист, доказал класата си в работата с Анди Мъри и Томаш Бердих.

Кулминацията на българо-венецуелския тандем тогава бе успехът над Рафаел Надал в Пекин, но това бе само началото. А ето, че и първата титла дойде. По-рано, отколкото дори Димитров е очаквал, както сам призна.

След успешната подготовка по време на паузата, когато Валверду е имал време да се концентрира върху фините настройки на тенисиста, подобренията в представянето на Григор са повече от очевидни.

Стилът му се изчисти, вече много по-често използва плоския си бекхенд и търси уинъри, вместо само да се защитава със слайс, безпроблемно може да отстреля всеки заради ефективния си и разнообразен начален удар. А агресията му при ретур е толкова голяма, че срещу канадския бомбардировач Милош Раонич българинът посрещаше най-много на половин метър зад основната линия на първи сервис и винаги навътре в корта на втори.

Това са все компоненти от играта, които Григор загатна, че е започнал да подобрява след средата на миналата кампания, но чак сега вече са част от маниера му на игра.

Човек обаче се нуждае от „въоръжено око“, за да ги отчете. Разбира се, няма как да не бъдат споменати, но в крайна сметка имат най-голямо значение за самия играч и неговия наставник – това е и причината да ги оставим настрана.

Защото в началото на 2017-а е най-важно да се запитаме какво чувство буди у нас Григор Димитров, когато е на корта?

Различно

И не са нужни обяснения. Отговорът можем да открием само в един гейм – първият на финала в Бризбейн. Димитров започна неубедително и се изправи пред две точки за пробив, но поведението му на корта по нищо не издаде, че се намира в заплетена ситуация.

Григор запази хладнокръвие, следваше плана си за мача, не се подаде на емоцията, действаше интелигентно и се измъкна. После натрупа необходимия ритъм и спря дъха на феновете.

Това е – един гейм е достатъчно показателен за цялостното развитие. Сценарият в него се повтори многократно на Brisbane International, така че не е случайност.

Принципа, който човек следва при малките ситуации, е идентичен с този, когато действа в голям мащаб. Григор Димитров отново действа като шампион.

Новините

Най-четените