FIFA Series е турнир, чиято цел е да срещне държави от различни континенти. Първото му издание беше през 2024 година и победители в различните групи бяха Алжир, България, Хърватия, Кабо Верде, Гвинея и ЦАР. Истината е, че отборите получават покана и същото се отнася и за тазгодишното издание.
Обективно, част от тези държави ще играят на Световното първенство. Още по-обективно е да приемем, че това не е толкова лош вариант да премерим сили с отбори, които също искат да се развиват, ако ние имаме такива амбиции.
Преди да започнем да хейтим родните национали, да припомня само, че преди две години играхме мачове в Азербайджан срещу домакините и Танзания. Не мисля, че е много по-престижно спрямо Соломоновите острови и Индонезия, но родните национали нямат вина за това.
Любопитен факт е, че тогава "трикольорите" бяха на 83-то място в световната ранглиста, а сега са с четири места надолу. Мнозина твърдят, че в този турнир участват само слаби отбори, които са на много ниско ниво - футболно и като класиране в ранглистата. Вече споменах Хърватия от миналото издание, а в това е Австралия, които са на 27-о място в света. Чили са 55-и, Венецуела 50-и, Узбекистан 52-ри и т.н.
Не е приятно да изброяваме тези държави и те да са по-напред от България, но такава е истината. Ние вече сме по-близо до място №100, отколкото до №50. Може би е време да разберем, че все отнякъде трябва да се оттласнем, за да не ударим дъното, към което така упорито падаме няколко години.
Изпратихме националите с мисъл, че отиват на екскурзия и ще играят безсмислени мачове, но след 10:2 срещу Соломоновите острови, ако не друго, то поне регистрирахме резултат, който трябва да повдигне самочувствието на футболистите. Няма как да пляскаме и да си мислим, че нещо се е обърнало и от утре ще сме световна футболна сила, но нека си го кажем в прав текст: Нивото ни е слабо, но това е плод на години безобразно управление в школи и отбори.
Фактът, че Соломоновите острови имат играч, минал през Европа, означава, че дори там има талант и с правилна работа и желание всичко може да се случи. Футболът все още е жив в онази си форма, която в западния свят е забравена от години. Не става въпрос за бизнес, а за страст и любов към играта. Видяхме го в играчите на островната държава. Иска ми се да го видим и в България. Правилна работа, умът на децата да е изцяло в играта, а не в това какви пари може да изкарват, когато пораснат и каква кола ще си купят, когато станат на 18.
Това са болните амбиции на определени родители, които виждат един спорт като бизнес и бъдеща инвестиция. Сега ще си кажете, че мисълта ми тече хаотично и какво общо имат Соломоновите острови с България и футбола в едната и другата държава? Има, защото едните момчета играят от малки с желанието и амбициите да гонят най-добрите. Вече има един професионален отбор в местния футбол, така че нещата там се подобряват.
В България все повече отбори изнемогват, школите не работят, а родината ни пада в световната ранглиста. Надявам се да не се окажем комшии със Соломоновите острови, но скромният отбор се намира на 152-ро място в света, така че не смея да давам прогнози.
Александър Димитров може да опита да извлече максимума от тези непретенциозни срещи и да вдъхне самочувствие на националите, което най-много им липсва. Естествено, то трябва да бъде подплатено с игра и качество. Когато ние видим тези неща, те ще бъдат забелязани и от останалите държави, които ще искат да играят контроли с нас, а и ще спрат да се радват, когато попаднат с нас в една група.
Докато дойде този момент, може би трябва да се радваме на добрите резултати, независимо срещу кого са постигани, най-малкото защото от години не сме в позиция да имаме претенции, но надеждата ни е това да се промени. Ако има шанс това да се случи с победа над Соломоновите острови, няма да се сърдим, а дори и ще забравим в първия миг, в който отново се върнем на световната футболна карта.
И не, не е безполезно участието ни във FIFA Series, най-малкото защото сме поканени за участие. Ако не друго, може да защитим успехите си от предишното издание, а дали ще го направим и трети път, предстои да разберем. Надяваме се това да не остане най-големият ни успех през този век.
