Може и да допускат голове, но винаги намират начин да се върнат в мача.
Може и да изостават в резултата, но духът им никога не пада.
Дори на своя „Бернабеу“ нещата може и да не изглеждат идеални за тях, но в края отново излизат като победители.
Когато дори са в ужасяваща форма и са смятани за аутсайдери, те опровергават всички.
Това е Реал Мадрид на Зинедин Зидан, който в своите по-малко от три години начело изведе „кралете“ до трети пореден финал в Шампионската лига.
Зизу е липсващата брънка, от която „белите“ се нуждаеха, за да завършат аурата си на господари в най-престижния европейски клубен турнир.
Той е човек, който познава клуба из основи. Не се притеснява да влезе в конфронтация с президента Флорентино Перес. Има подкрепата на феновете и съблекалнята.
Знаеше отлично потенциала на всички налични футболисти и не направи нито едно звездно попълнение. Похарчи скромните 70 млн. евро за Алваро Мората, Тео Ернандес и Дани Себайос, докато в касата на „кралете“ влязоха 160 млн. от продадени играчи за същия период.
И, изведнъж, въпреки че се раздели с редица футболисти, Реал се превърна в машина за елиминации, каквато не сме виждали в новата ера на турнира.
„Кралете“ се превърнаха в първия отбор, защитил трофея си в Шампионската лига от преименуването му, и в първия с три поредни финала от Ювентус в периода 1996-1998 г., от които обаче Юве спечели само един.
Този Реал е и единственият отбор след великия Аякс на Йохан Кройф, който достига четири финала в рамките на пет години.
Да, на моменти Реал може и да не изглеждаше непобедим. На моменти дори „скърцаше“ и бе на крачка от отпадането, но винаги намираше начин да вдигне победоносно ръце накрая.
През този сезон го видяхме и в реванша срещу Ювентус, и в двата мача срещу баварците.
Но дори когато Кристиано Роналдо не е във върхова форма, дори когато ги няма играчи като контузените Дани Карвахал и Иско или наказания Серхио Рамос срещу Юве на „Бернабеу“, все се намира някой спасител.
В реванша срещу Байерн това беше Карим Бензема. Бензема, към когото се сипят критики от всички страни – без значение дали от фенове, съперници, или анализатори. Но точно когато се виждаше откъде ще дойдат головете, той вкара два. В първия мач пък голмайстори бяха Марсело и Марко Асенсио.
Съдии? Разбира се.
За фаула на Медхи Бенатия все още се говори. Ръката на Марсело срещу Байерн беше очевидна. Но през този сезон в Шампионската лига имаше и по-фрапантни реферски грешки – като отменения гол на Манчестър Сити в реванша срещу Ливърпул, който ако бе зачетен, кой знае какво щеше да се случи.
Зидан се доказа като специалист в директните сблъсъци и спечели и деветте си двубоя в елиминационната фаза досега. Сега ще се опита да добаяви към тази статистика и трети пореден финал.
Важното обаче е едно – Реал е на финал за трета поредна година и отново ще влезе като фаворит в него. Защото той най-добре знае как се печелят тези мачове и го направи на три пъти в последните четири години.
Защото е играл общо 15 подобни мача и е загубил само три, а в последните шест случая, неизменно, излиза на страната на победителите.
Ако Реал го стори отново, това ще е една отделна епоха в Шампионската лига и най-безапелационната в най-новата история на турнира, а Зинедин Зидан ще влезе в треньорския пантеон още в началото на кариерата си.
На 26 май в Киев Реал ще се опита символично да „раздели“ датата на две и да вдигне Тринайсетата и отново да докаже, че е неоспоримият крал на Европа.
