Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българският хулиган е на добро ниво

"Причаквахме ги на гарата и ги правехме на пух и прах"
"Причаквахме ги на гарата и ги правехме на пух и прах"

- Какво мислиш за хулиганството?

- Аз самият спрях да се бия по мачовете, защото вече съм на повече години и ми писна да лекувам травми, както и да ме прибират по районни. Имам и досие. Но нямам нищо против хулиганството, трябва да го има. Както го има в Англия, в Германия, в Испания, в Италия особено.

- Как оценяваш нивото на българския хулиганизъм?

- Българският хулиган е на добро ниво. Може би има още какво да се желае, съвсем малко. Но не отстъпваме на водещите страни. Мисля, че в Италия в момента е най-голямото хулиганство: какви неща стават там - убити полицаи, фенове, прекратени мачове!

- В Полша хулиганите са много силни...

- Говоря за Западна Европа, но, да - в Полша, в Чехия сега има много мощна вълна на хулиганизъм, на бръснати глави...

- Как гледаш на расизма във футбола?

- Нямам нищо против фашистите. Аз също съм с такива крайнодесни разбирания - не харесвам негрите, циганите, турците, арабите, евреите. От чужденците ме кефят само германците и скандинавците. Сега, футболистите в Левски, които са черни - като Жоазиньо, като Лусио доскоро, нямам нищо против тях.

- Каква е разликата - след като приемаш едни, как не приемаш  други?

- Защото играят в Левски ги уважавам като хора.

- А тези в ЦСКА?

- Тях още повече ги мразим - например оная спинозна маймуна Неи, дето беше навремето, или кретенът, който се правеше на голям бабаит, Гарсес. Ако ги хвана, ще са особено колоритни в ръчичките ми.

- Кога започна да се биеш по мачовете?

- Още през 80-те години - около стадиона, на самия стадион, на гарата. Тъй като голяма част от привържениците на ЦСКА са от провинцията - бих казал, 90% са селяни, и редовно си пътуваха колонии от Пазарджик, от Пловдивско, долу от Македонията. Особено модерно беше да ги причакваме на гарата и ги правехме на пух и прах. Вярно, и ние сме яли бой понякога, имал съм 2-3 случая, когато буквално са ме пребивали. Има и такива моменти, в които ядеш бой, но шал и знаме никога не са ми взимали!

- А ти колко шала си взел?

- Не съм ги броил, но по едно време имах цяла колекция от червено-бели шалове тип „зебра" и ги горях демонстративно, за което имах големи разправии с моята баба, Бог да я прости. Живеех на „Авицена", близо до Орлов мост, където се събираха чорбарите и редовно им правехме хайки. Даже някои от моите приятели се маскираха с червени шалчета. Аз никога не съм си слагал и се гордея с това. Причаквахме ги редовно след техни мачове. 3-4 пъти сме им правили атаки в пуш-кома до 12-то училище на „Иван Асен", където ходеха, защото там идваха хубави момичета от Класическата гимназия. От гимназията повечето момчета също бяха левскари, защото знаем, че интелигентните хора в България са от Левски, от ЦСКА са по-простите. След като ги нападнем, който успееше да избяга, прескачаше оградата на полиграфическия комбинат и ходеше да се крие при полицая.

- Освен покрай футбола, бил ли си се и по повод на други спортове?

- Един път играхме с ЦСКА баскетбол в тяхната зала и от Левски бяхме само двамата с Ицо от „София запад". На полувремето ни обградиха техните фенове и ни заплашваха какво ще стане след мача. След това обаче Ицо успя по някакъв начин да се свърже с нашите, въпреки че тогава още нямаше мобилни телефони и дойде цялата ни агитка и много ги бихме. Всичките избягаха и остана само Буземеца, който яде много бой, но Насо Съндърланда от нашите го спаси, тъй като били служили двамата, и хубаво направи, защото аз съм против това да се бие сам човек. Може да мразя „чорбата" и бих ги затрил от лицето на земята, но 30 човека на един просто няма никакъв смисъл.

- Тоя прякор Трола откъде дойде?

- Пътувахме за Лондон за мача с Челси през 2001 г. и минахме през Париж. Аз по принцип съм по-колоритен, по-бърз, буен. Дори когато съм спокоен, вървя бързо, почти тичам, и така в бързината се сблъсках с едно скандинавско семейство и бащата ме нарече трол и така си ми остана прякорът.

- Преди или сега има повече екшън по стадионите?

- И преди си имаше, но просто не се пишеше толкова за това. Така например в Дупница си ходеха с огромни дамаджани вино и ракия на мачовете, което знаеш до какво води. В Перник също винаги е било много трудно, не само за нас, но и за футболистите да играят дори. През 1977 баща ми ме беше завел на мач там, свършихме 3:3 и като почнаха да хвърлят камъни по нас... Аз на 5 години, изкарах си акъла! Добре, че тогава известният навремето фен Таци, Бог да го прости, откърти една пейка и ги почна с дървото, така че ситуацията беше овладяна.

Миньорци през 1988 ни нападнаха в гръб с камъни, както и Локо (Пловдив) скоро нападнаха чорбата, за което им казвам едно голямо благодаря. Трябваше само да им изпочупят и рейса така, както им го счупиха хасковци през 1982 г., за което се пее в песента. За мене Локо са си едни страхотни фенове! Та тогава, през 88-ма, перничаните му счупиха главата на Цецо Главата с паве. След ЦСКА най-много ги мразя мръсните гадни кюмюри.

Спомням си и един мач с Пирин на „Герена". Бяха дошли два автобуса с мъже на по 40 години, а ние само дришльовци на по 18. Направихме им първа, но в един момент ни свършиха камъните и бомбите и те тръгнаха към нас и им избягахме позорно.

- Какво мислиш за бомбите?

- Колкото и да съм бил хулиган, съм против бомбите. Камъни, дървета, ръкопашен бой - да, но бомби и ножове - не! Макар че бомбата си е голяма хитрост, защото цялата агитка се разпръсква. Доста хора изпитват страх, включително и аз съм го изпитвал - на един хокеен мач. В момента, в който падне бомбата, трябва да сте невероятно луди глави всичките, да има двама-трима яки лидери, каквито бяха Кьоравия и Къро например, каквито са Главата, Ицо и т. н. Тогава трябва да се събере групата и да си каже: „Бомби, бомби, ама ще ги бием", защото разпръснете ли се, битката е загубена.

- Какво мислиш за младите лъвчета в агитката на Левски?

- На мен момчетата от „София запад" например много ми харесват, защото са единни и на всички скачат на първа.

- Ти член ли си на някоя от фракциите?

- Бях един от първите членове на „София запад", но не ходех редовно на сбирките и престанаха да ме канят. Но си пазя членската книжка, имам и техни фенски артикули. За мен всички левскари са равни - не може едни да са повече левскари от други, няма значение кой от кой клуб е или член ли е изобщо. Всички сме левскари и трябва да ни обединява една обща цел - смърт на ЦСКА и смърт на Стоичков!

- Колко пъти са те арестували?

- Много. Най-вече в провинцията. В София винаги съм имал късмет да се измъкна, но тук и керемидите помагат. 1992 в Стара Загора играхме с Берое и при победа имахме шанс да станем шампиони и поведохме през първото полувреме, но накрая паднахме 1:2. Аз съм много суеверен и си имах традиция тогава, ако водим на почивката, да отида зад противниковия вратар и да го ругая. За тях пазеше Ивко Ганчев, добър вратар и симпатяга, но нямаше какво друго да направя, освен да го псувам просташки - „да завариш жена си с негър" и т. н. И дойдоха двама от местните и почнаха да ме гонят оттам, запсувахме се, единият дойде по-близо и аз го ударих. Тръгнах към другия, но първият успя да откъсне едно дърво от пейките и замахна, а аз от леката атлетика имам страхотен рефлекс и го блокирах. Той изпусна това дърво и аз хванах едно друго и ги нашарих, може би в продължение на 30 секунди ги бих, след което на бегом се прибрах в нашия сектор, но дойдоха полицаи и ме прибраха. 3-4 пъти са ме заключвали само в Стара Загора!

Най-четените