Пожали ли ни УЕФА? Или на Англия не й изнася?

“Невероятно ужасно би било да копаем окопи и да нахлузваме противогази заради кавга в една далечна страна между хора, за които нищо не знаем“.

Тази фраза на британския премиер Невил Чембърлейн, произнесена на 27 септември 1938 г., остава като една от най-срамните в цялата история на Великобритания, а вероятно и на европейската цивилизация. Тя се ражда в разгара на Судетската криза, а визираната „далечна страна“ е Чехословакия, над която всеки момент предстои да се стовари нацисткият ботуш. Всички знаят какви са последствията от надменното английско отношение в онзи исторически миг – Хитлер осъзнава, че Англия (и Франция) няма да си мръднат пръста и анексира поредната жертва в сърцето на Европа. А само година по-късно този престъпно пасивен и страхлив подход на Лондон и Париж ще вкара света в най-ужасяващия военен конфликт в човешката история.

А сега, ако смятате, че Англия се е поучила от грешките си, ще ви попитаме: Ами Брекзит? Не е ли поредното доказателство, че 80 години по-късно „страната, която има само вечни интереси“, продължава да смята Европа за територия, пълна с „далечни страни“, чиито проблеми изобщо не са нейна работа? И които заслужават само едно – да бъдат мачкани при всеки удобен повод?

Иронично е, че този път не голямата политика, а един наглед най-обикновен футболен мач изобличи английското лицемерие и неизкоренимия навик на някогашните повелители на океаните да се имат за нещо повече от всички останали.

Защото реакциите на Острова след обявяването на наказанието на България от УЕФА недвусмислено водят в тази посока: не друг, а точно Англия е най-нетолерантната държава - в Европа, а може би в целия свят. В известен смисъл поданиците на Нейно величество са дори по-лоши от тези, които толкова пламенно заклеймяват: расистите. Защото те не са срещу определена раса, нация или общност: те са убедени, че са над всички останали.

“Жалко наказание, българите се измъкнаха”, “Това е някаква шега, трябваше да ги изхвърлят от квалификациите”, “България трябваше да бъде изритана за назидание на всички, които толерират расизма” и прочие сентенции заляха английската преса след решението на Нион да ни накаже „само“ за 2 мача, единият от които условно, и да ни глоби почти рекордно с 85 000 евро. Официални лица, треньори, функционери, неправителствени организации, активисти, журналисти и фенове от Албиона дружно заклеймиха УЕФА, че не е стоварила голямата гилотина върху българския футбол и че, видиш ли, така показала слабост и нерешителност в борбата срещу расизма в глобален мащаб.

Няма да се връщаме към предварителното нагнетяване на обстановката и директните обвинения на Саутгейт в расизъм спрямо българската публика още преди мача, нито към срамните обиди към целия ни народ в дните след двубоя в британските таблоиди, провъзгласили ни за „животни“.

Няма да коментираме расисти ли са българите и кой как третира чужденците на собствена територия. Ще подминем и странното изявление на английския премиер пред парламентарната трибуна, според когото президентът на БФС бил уволнен...

Тук просто ще попитаме: всъщност размина ли ни се? Пожали ли ни УЕФА, както чуваме отвсякъде?

Ами съвсем не – колкото и да не им изнася на уважаемите джентълмени край Темза. България отнесе дори по-тежка санкция, отколкото заслужаваше, и поне ние, българите, не трябва гузно да мълчим. Истината трябва да се каже на глас.

Само преди няколко дни Сърбия отнесе подобна санкция от УЕФА – затваряне на стадиона за 2 мача, от които единият условно, плюс глоба от 33 250 евро. Провиненията обаче бяха далеч по-тежки – масови расистки скандирания в мача срещу Португалия, освиркване на химна, нахлуване на фенове на терена и използване на бомбички и факли. На мача България – Англия нямаше масови расистки скандирания – такива дойдоха от изолирана група фенове, които напуснаха на полувремето (друг въпрос е как изобщо попаднаха вътре, защо не бяха арестувани още на стадиона, бяха ли пратени от някого и т.н.). Доста хора, които присъстваха на стадиона, твърдят че не са чули нищо. Нямаше бомбички и факли, нито нахлуване на терена. Напук на това наказанието ни е по-тежко.

Но защо? Аргументът с натрупването на издържа – първо, инцидентите от двубоите с Чехия и Косово по същество не са расистки (първият е опъване на националистическо знаме, вторият – скандиране на етническа основа, при това съвсем изолирано и от неясни извършители).

И второ, УЕФА вече ги е категоризирала като не особено тежки – заради това ни наложи само частично затваряне на трибуните. Сега обаче ни наказват по-тежко от сърбите за доста по-малки провинения. Елементарният извод е, че УЕФА не просто се е съобразила с „международния натиск“, а всъщност сериозно го е отчела.

Но това съвсем не е всичко – конкретните наказания по букви и алинеи са нищожни в сравнение с тежките поражения, които страната и футболът ни понесоха. Цялата футболна пирамида у нас се срути за часове – под натиск от държавата оставки хвърлиха президентът на БФС и целия Изпълком. Футболната централа бе атакувана от спецслужбите. Според доста хора чистката (с елементи на саморазправа) е за добро, но само времето ще покаже – навремето малцина съжаляваха и за Батето. Най-страшното обаче е, че България бе представена в очите на света като територия, обитавана от расисти, ксенофоби и кретени, които още не са излязли от Средновековието. И всичко това с активно английско участие, включително и от правителствено ниво. Англия впрегна целия си политически, обществен и медиен ресурс, за да се саморазправи с „гнездото на расизма“ на Балканите.

Е, постигна целта си – но сега се оказа, че иска още: да бъдем заличени от (футболната) карта. Това вече едва ли ще й се получи, но пък няма да спре да се опитва.

С нас и с други „далечни държави“.

Новините

Най-четените