Докато повечето западноевропейски отбори се вълнуват колко и кои играчи да привлекат и за какви суми, има няколко клуба, за които е сигурно, че през този трансферен прозорец няма да бъдат сред най-активните играчи.
Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Майорка, Милан са част от клубовете, за които същестува вариант да сменят собствениците си.
Още преди десетина дни мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън призна, че феновете не бива да очакват кой знае какви покупки от страна на тима му. „Ще вземем най-много един или двама", призна шотландецът. „Червените дяволи" вече имат две нови попълнения, но те са на по 20-21 години. 24 часа след това си изказване сър Алекс опита да замаже ситуацията като обясни, че винаги когато е имал желание е получавал средства.
Семейство Глейзър обаче няма никакво намерение да спази традицията през това лято. Просто защото финансовите задължения на клуба, а и недоволството на привържениците срещу тях стават все по-големи. Преди месец американците вече отхвърлиха една оферта. Тя дойде от арабски консорциум и бе на стойност 1,5 милиарда лири. Очаква се обединението на привържениците „Червените рицари" също да отправят предложение за закупуването на клуба. Според тях обаче реалната цена на Юнайтед е около 800 милиона лири. Те обаче са готови да качат предложението си до 1,2 милиарда.
В средата на април друг английски тим, закъсалият през сезона Ливърпул, бе официално изваден на сергията. Интерес към „червените" има от два китайски консорциума. Исканите от Том Хикс и Джордж Джилет 800 милиона лири обаче спъват финализирането на сделката.
Това естествено се отразява и на спортните планове на мениджъра Рафаел Бенитес. Вместо исканите от него 60 милиона лири за селекция, ръководството обяви, че може да извади само 30 милиона. Затова испанецът все още не е решил дали остава или си тръгва. Неясна е ситуацията и със звездите. Очаква се ръководството да прибегне до сериозна разпродажба особено на скъпите Фернандо Торес и Стивън Джерард. Търгът може да бъде предотвратен единствено при бързо финализиране на сделката.
Тревожна е ситуацията и в Испания. През миналата седмица излязоха резултатите от изследване, което показва, че с изключение на грандовете Барселона и Реал (Мадрид) и на Нумансия всички останали са били на загуба. Първи на пазара заради дългове е Майорка. Клубът си търси нов собственик още от 2008 г. Дълговете му са на стойност 85 милиона евро, а прихода за сезон 2008-2009 е на стойност 28,1 милиона евро.
Скандалите около „Калчополи" и неясната ситуация около собствеността на стадионите в Италия доведоха до сериозен срив в позициите на футбола на Апенините. В резултат на натрупаните прболеми първенството загуби водещата си роля на континента и вече е едва на четвърто място по приходи. Всичко това се отрази и на финансовото състояние на тимовете.
Изключенията са много малко, а най-яркият пример за кризата е Милан. Последният трофей на „росонерите" в Европа е от 2007 г., а от година на година Силвио Берлускони свива бюджета. Още в края на първенството ръководството започна предоговаряне на заплатите на звездите, а информациите за раздяла с Роналдиньо и Алешандре Пато се засилват все повече. Почти сигурно тима няма да извади средства и за скъпоплатен треньор и наследник на Леонардо ще бъде някой тепърва прохождащ в професията.
Още преди седмица Берлускони намекна, че обмисля раздяла с клуба. „Ако не бяхме ние този отбор щеше още да е на нивото от преди 25 години", гневно обяви дясната ръка на премиера Адриано Галиани. През последната година собственикът на Манчестър Сити Мансур бин Зайед ал-Нахян се опита да купи половината от "червено-черните", а след това и албанският предприемач Тачи предложи оферта от близо 800 милиона евро за миланския гранд. И двете предложения бяха отказани.
Вчера обаче авторитетния спортен ежедневник „Гадзета дело Спорт" обяви, че сделка за Милан наистина ще има. Засега само за 30% от клуба, които ще станат собственост на руския петролен гигант „Газпром". Те ще бъдат закупени за сума между 150 и 180 милиона евро. Сделката е покрай близкото приятелство на Берлускони с руския премиер Владимир Путин.
Глобалната икономическа криза, която обхвана Европа и света в последната година и половина обаче се отрази сериозно на сделките за покупки на футболни клубове. „Собствениците на клубове вече не могат да намерят богати хора, желаещи да имат купят дяловете им, твърди Кийт Харис - финансов експерт от „Сиймур Пиърс", който съветва куп важни бизнесмени от Европа, Азия и Америка по футболни въпроси.
Бивш шеф на Футболната лига, Харис стана синоним на продажбата на клубове на богаташи. Той бе в основата на идването на Роман Абрамович в Челси през 2003 г., на Ренди Лърнър в Астън Вила и Бьорголфур Гудмундсон в Уест Хем през 2006 г., както и на Таксин Шинаватра в Манчестър Сити през 2007 г. През миналата година той бе натоварен със задачата да намери купувач за Нюкасъл. След като още тогава собственикът Майк Ашли не успя да получи конкретна оферта, той оттегли клуба си от сергията.
Всяка продажба осигурява голяма печалба за президентите и основните акционери, които се разделят с акциите си. От Челси, например, Кен Бейтс си тръгна с 17 млн. лири за дялове, купени само за 1 паунд през 1982 г. Дъг Елис - напусналият президент на Астън Вила, пък взе 20 млн. от Лърнър за 32-процентовия си дял, докато Тери Браун продаде акциите си в Уест Хем за 31 млн. паунда на Гудмунсон. Браун ги бе купил само за 2 млн.
В Манчестър Юнайтед Мартин Едуардс се раздели с последните си дялове от клуба за 93 млн. паунда през 2004 г. Том Хикс и Джордж Джилет платиха на предишния шеф на Ливърпул Дейвид Мурс 89 млн. за 51 процента от акциите при покупката през 2007 г. Фреди Шепърд, брат му Брус и сър Джон Хол се сдобиха с дялове в Нюкасъл за 3 млн. паунда, но ги продадоха на Ашли за 76 млн. през юни 2007 г.
Пикът на голямата инвазия на чужденци и смяна на собственици бе през 90-те години. От "голямата петица", която провокира създаването на Висшата лига тогава - Манчестър Юн, Арсенал, Ливърпул, Евъртън и Тотнъм, четири клуба смениха собственика си. Единственият, който започна и завърши десетилетието с един и същи собственик, бяха „червените дяволи".
Излизането на стоковата борса на клубовете не доведе до очаквания резултат и стана ясно, че по-скоро акциите им ще се сринат, отколкото да се покачат. От това се опариха няколко клуба. Най-впечатляващо това се случи с "Лийдс", който през 1996 г. бе закупен от Каспиън груп и бе доведен до финансовото самоубийство. Това се превърна в предупреждение за останалите.
Започна навлизането на богатите чужденци, което наложи нов стил. Той се запази и до днес. Сега, когато даден клуб трябва да бъде продаден, собственикът не се оглежда за привърженик на тима с дебел портфейл, а за човек от листата на най-богатите в света.
