Във футбола още има място за символи

За Реал (Мадрид) и неговите фенове от днес започва нова ера. Тази без две от най-емблематичните фигури от последните години - Хосе Мария Гутиерес-Гути и Раул Гонсалес Бланко.

Плеймекърът и нападателят изиграха общо 1281 мача и отбелязаха общо 400 гола за деветкратния европейски шампион. Сбогуването им бе почти идентично - сред купите, които са донесли с много сълзи и емоции. Без бенефис, някак тихомълком.

За феновете с тяхното напускане умира един голям период - онзи на истинския Реал. На големите фигури като Бутрагеньо, Йеро, Раул, Гути и останалите символи. Остава Реал на Флорентино Перес, Ел Галактико, лъскавият бизнес продукт, който в никакъв случай не носи същата магия.

Сезонът в Испания още не е започнал, но Перес вече загуби първата битка с Барселона. Докато Реал се разделя със своите символи, каталунците се борят със зъби и нокти да си приберат своите.

Истинските битки в Шампионската лига също още са далеч. Но Реал на Перес отстъпи и там. На съперници като Рома, Милан, Манчестър Юнайтед, които от години поставят духа над материализма.

Вълците от Рим превърнаха в икона Франческо Тоти и независимо от всички проблеми бранят до край своя Принц.

Милан остави докрай Паоло Малдини, защото отлично осъзнаваше въпреки периодите на върхове и спадове, тима от „Сан Сиро" имаше нужда от своя Капитан.

Райън Гигс продължава да е икона на „Олд Трафорд"...Стивън Джерард пък е №1 на "Анфийлд"...

Флорентино Перес загуби и битката с Раул и Гути, Двете емблеми си тръгват по собствено желание, но те просто нямаха друг избор. Ситуацията с рядкото им появяване на терена през последния сезон е красноречива. Жестът на Реал да ги освободи без финансови претенции всъщност е нещо нормално, след като не пожела да им даде онова, което двамата желаеха повече от всичко - да играят.

Макар и на по 33 години те продължават да обичат футбола. Не заради парите, които носи, а заради самата игра, емоцията и тръпката от нея. Тази любов надделя над онази другата - към клуба на сърцето им. И затова няма кой да ги обвини. Именно с това те спечелиха уважението на своите и това на съперниците в годините, в които се раздаваха за Реал.

Гути и Раул избраха по-трудното - да загърбят сърцето си, да се борят на терена в непозната обстановка, вместо кротко да стоят на скамейката и да приемат овации. Това ги прави легенди, дори повече отколкото ако бяха приключили кариерата си само в Реал.

Двамата просто удариха звучен шамар на мегаломанските амбиции на Флорентино Перес, който предпочете суперпродукти като Кристиано Роналдо и Кака вместо икони.

И макар че отдавна е повече бизнес, отколкото игра, футболът още има нужда от символи като тях. Шалке и Бешикташ, които почти сигурно ще приютят звездите, вече го доказаха.

Новините

Най-четените