За смисъла на капитанската лента

Един от най-ярките ми спомени във волейбола е от преди три години в Катовице, Полша, броени часове след като тимът ни бе загубил катастрофално от Русия във финалите на световната лига. За много кратко време, макар и без предварителен план, тогавашният селекционер Мартин Стоев и капитан Пламен Константинов събраха журналистите, дошли от България да отразяват участието на отбора, на импровизирана пресконференция.

Централната тема обаче не бе загубата от Сборная, дошла след страхотна победа над Бразилия ден преди това. Въпрос №1 бяха критиките, които по това време се сипеха от всички страни към разпределителя Андрей Жеков.

Изкарал кошмарен сезон в руския Нефтяник (Уфа), племейкърът бе в явна криза, за решаването на която нападките едва ли са помагали. В опит да се защити, той се изолира от медийното внимание, което даде допълнителен повод да бъде атакуван.

На въпросната пресконференция във фоаето на хотела, в който бяха настанени, Стоев и Константинов не се умориха да повтарят едно и също по адрес на разпънатия на кръст плеймейкър - „С него станахме трети в света, значи може. Трябва да се работи. Ще гоним олимпиадата с него - няма друг".

„Това са хората, с които разполагаме, и трябва да намерим начина те да дадат максимума от себе си", обобщи ситуацията Константинов, който предишната вечер бе прекарал над два часа с Андрей в опит да го извади от дупката.

Сетих се за този епизод, докато шокирана слушах настоящия капитан Владимир Николов да обяснява как онова, което не е стигнало на България, за да бъде в Рим на финалите на световното първенство, е Тошко Алексиев.

Че пловдивчанитът вероятно можеше да отиграе по-добре онази контраатака в края на втория гейм срещу Куба е ясно на всички. Че тази точка обръщаше хода на двубоя - също.

Само че това го знае и самият Алексиев. И вероятно съжалява не по-малко от всички останали. Като го посочим с пръст няма да му помогнем.

Напротив именно сега в труден момент трябва да показваме всички заедно, че сме си научили уроците от миналото. И да подадем ръка.

Първи това трябва да направи Капитанът.

Той е онзи, който винаги, при всякакви обстоятелства брани своите. От всичко и от всички.

Не ги напада, независимо от емоциите.

Решава проблемите в съблекалнята, а не извън нея.

Обединява, а не разделя. Подкрепя, а не осъжда. Без условия и значение от обстоятелствата.

Защото лентата на гърдите или на ръката е отговорност и задължава. Точно както името на гърба и герба на гърдите.

Новините

Най-четените