В четвъртък следите от махмурлук в главите и телата на цесекарите още не бяха се изпарили, а емоцията в душите бе все така силна след изживяното в сряда вечер.
Спечелената с дузпи Купа на България в драматичния финал с Локо (Пд) сложи край на петгодишно чакане за трофей, както и предотврати конфузната ситуация изгнанието от Европа да се удължи на три сезона. Хепиенд на година, която по никакъв начин не бе лека за общността на "червените" - поне откъм резултати.
Триумфът в сряда не е от калибъра на това да си шампион на страната, защото турнирът за Купата винаги е бил втори по важност. Но той има кръстопътно значение за ЦСКА. Не само, защото спря агонията с липса на европейски футбол и сушата откъм призове. А и защото е първи в новата ера на управление, от което се очаква, а и вече се вижда, доста различно излъчване.
Това е първият трофей след смяната на собствеността.
И докато около отбора нещата се движат с невиждани за българския футбол темпове, а новият стадион в Борисовата градина придобива все по-ясни и почти завършени очертания, на терена бяха големите въпросителни.
Победата в сряда донесе повече облекчение, отколкото екстаз. И се усеща като същинското начало на новия период, който се очаква да изстреля ЦСКА на друго ниво от това, в което клубът бе за последните повече от 15 години.
А защо този текст започна с "в четвъртък"?
Защото по-малко от 24 часа след удара на Джеймс Ето'о, донесъл трофея на подгизналия във вода и емоции "Васил Левски", дойде още едно знаково събитие за "червената" общност.
В профила на клуба в социалните мрежи се появи обръщение към цесекарите, подписано за първи път вече официално като собственик на ЦСКА, от Валтер Папазки.
Осветляване на човека, който от повече от две години се грижи за финансовата стабилност и огромните инвестиции в инфраструктура и трансфери, които клубът показва.
Не че не бе ясно и преди четвъртък кой е шефът. Но по една, друга или трета причина, досега документално напред излизаха дружества, фондове, имена, които не познавахме... Сега имаме ясно излизане и заставане с името на Папазки, което е новина.
Търсено или не - това се случи точно след първия голям успех на терена в периода на неговото управление. И означава доста. Хора като него не правят нищо случайно и със сигурност може да се потърси сигнал в появата на името му под съобщение от собственика към цесекарите. Сега вече нищо около клуба не е обвито в мистика, въпреки че основните критики в последните месеци са именно за капсулиране, недостатъчно добра комуникация и яснота откъм ръководството в посока фенове и общественост. Може би това е стартът на промяната и в това отношение?
При всички положения изглежда тази седмица е ключова поне в близкото бъдеще на ЦСКА.
Купата гарантира европейско участие във втория по сила турнира - Лига Европа, а това пък отваря вратите за едно прилично представяне и изиграване на 4, 6, че защо не и 8 мача.
За влизане в основна схема на някоя от двете надпревари под Шампионската лига може и да е твърде смело да се говори все още, но амбициите очевидно са високи.
Стадионът е почти готов. На тренировъчната база в Панчарево промените и подобренията също са пред финализиране. Строи се академията на клуба с всичко необходимо да се затвори цикълът - първи отбор, детско-юношески футбол, стадион, база.
Постепенно трябва да се подобряват нещата и на ниво спортно-техническо ръководство и динамика в работата около трансфери, създаване на сработен отбор, налагане на стилов почерк и облик.
Неща, които са неизбежни, ако ЦСКА иска да е шампион у нас - а не е бил такъв от 2008 г., както и да се представи пред Европа като фактор - такъв, с който да се съобразяват поне клубовете от нашия регион.
Но ако до сряда не изглеждаше, че този процес върви особено добре, сега нещата са различни. Купата е основа, а случилото се на следващия ден сякаш е ясна заявка: Това е началото, ето кои сме и ето какво започваме да правим.
И в сезон, в който Левски бутна от трона Лудогорец след нечувана и невиждана 14-годишна хегемония, това е още една позитивна новина за българския футбол.
Двата най-големи клуба отново искат водещата роля и правят стъпки към това да си я вземат. А историята показва, че те са доказана ракета-носител и за останалите. Защото най-силните години на клубния ни футбол бяха, когато ЦСКА и Левски бяха мощни. С техния упадък като трофеи, стандарти и успехи, нещата посивяха в общ план.
Та, да видим - ще се окаже ли наистина решаваща тази седмица за новия ЦСКА?
И ще е ли знак за тотална промяна към добро месец май изобщо за българския футбол?
