Григор Димитров записа четвърта поредна загуба, след като тази седмица бе надигран от №58 в ранглистата Ян-Ленард Шруф още в първия си мач на Мастърса в Монте Карло. Преди това българинът отстъпи на Томи Робредо в Маракеш, на Гуидо Пея в Маями и на Джак Сок в Индиън Уелс. Шок и ужас!
Ама друг път…
Преди обаче да стигнем до същината на нещата, нека за всички е ясно, че по-дразнещо от това да наричаме първата ракета на България „Гришо“, като изключение са само хората, познаващи го лично, е да се припознаваме с успехите или пораженията му.
„Айде, ще го бием тоя германец. Ех, как не ни влиза първият сервис…“ – сериозно ли?
Ясно е, че спортните надежди на една нация лежат на раменете на точно двама спортисти в момента, на които им мислим само най-доброто, но това не значи, че Григор Димитров и Кубрат Пулев са длъжни на някого.
И докато отношението към Кубрат Пулев е що-годе подобаващо за статута му, то това към Григор Димитров е като към детето на комшията.
„Ние може да не отбираме много от тенис, но осланяйки се на дългогодишния си опит, не можем да разберем какво му става на Григор напоследък“, е заключението на голяма част от „специалистите“ в медиите.
Ами, не може да разберете, защото не разбирате от тенис.
В тениса всичко се свежда до справяне с критичните моменти в продължение на дълъг период. Няма две еднакви точки и играчът трябва да взима решение за частица от секундата. Състезателят, който направи грешка и успее да се отърси от спомените за нея или направи страхотен удар и поведе в резултата, но овладее въодушевлението си и продължи стабилно, ще се отличи от останалите и ще стане шампион не веднъж, не два пъти, а в продължение на години.
Това е едно от най-важните качества в играта – свръхчовешката способност да си неизменно нащрек в продължение на часове. Всеки път.
Първият сервис на Григор изчезна, увеличиха се непредизвиканите грешки, ретурът му отново се влоши. Българинът не прилича на тенисиста, който в началото на годината спечели турнира в Бризбън, игра 1/2-финал на Australian Open и триумфира в София. Това са все повърхностни заключения, които всеки, интересуващ се от тенис, лесно забелязва.
Проблемът този път не е в детайлите.
На теория Григор Димитров има всички технически данни, за да бъде №1 в световната ранглиста. Но тенисът не опира само до възможността перфектно да можеш да изпълниш форхенд и бекхенд.
Да, българинът има вроден талант, много по-голям от този на някои, по-напред в ранглистата, но това не е достатъчно.
Може би най-добрият пример дава Жоан Форкадес, дългогодишен физиотерапевт на Рафаел Надал: „Отговорът не е в краката и ръцете, а в главата – най-крехката част от тялото, както и най-решаващата за победата или загубата в индивидуален спорт, какъвто е тенисът.“
Там е и отговорът за всички горе-долу разбиращи от тенис, които се опитват да си обяснят спада в представянето на първата ракета на България.
Дали по-лошата игра е нормално явление? Да. Дали е повод за паника? Съвсем не.
Първо, Григор Димитров има само 225 точки за защитаване на сезона на клей, което значи, че всяка победа е добре дошла, а всяка загуба – не толкова фатална.
Второ, положението не е толкова лошо, колко се изкарва – погледнете Мъри и Джокович.
И трето, Димитров е №11 в света, а ранкингът не лъже – нормално е тенисист с такава позиция да не е на 100% през цялата година. Друг е въпросът, ако има амбиции за повече.
Нека сега приемем простия факт, че шансът Григор Димитров никога повече да не бъде в топ 10 е равен на този да стане постоянен представител на десетимата най-добри в света. И всичко зависи единствено от онова много важно качество, което споменахме.
Каквото и да се случи, не трябва да забравяме, че Григор Димитров е феномен в българския тенис и трябва да се отнасяме с него като с такъв.
Всичките му победи, както и всички загуби, са си само и единствено негови.
