Пламен Константинов беше избран за селекционер на мъжкия национален отбор по волейбол. Изненада? Не, в никакъв случай. Не и с днешна дата. Но подобен сценарий беше немислим преди 6 години, когато станахме свидетели на началото на непредизвестен развод.
Едва ли феновете на волейбола са забравили драматичното участие на волейболистите ни Олимпийските игри в Пекин. Скандалите и горчилката.
Околосветското пътешествие на капитана на отбора, който вместо MVP на турнира се превърна в доказващ невинността си Колумб. Този човек и тогава и сега носи едно и също име - Пламен Константинов.
Доста неща се казаха на фронтовата линия "състезател - федерация" преди 6 години. Ръководното тяло призна за гафа с "мръсните" проби няколко месеца след това и за факта, че и контузията на Тодор Алексиев не е била случайна. Константинов пък не усети подкрепата на шефовете. А след като Силвано Пранди просто го зачеркна от състава година по-късно, Пламен вече знаеше, че няма работа у нас. Не и с тази глава на волейболното тяло.
"Всяко зло - за добро" казва клишето. Но в случая на бившия посрещач това важи с пълна сила. Далеч от дома Константинов започна да гради един друг волейболен живот, а интелектът му на терена съвсем естествено премина край пейката. Още с първия му отбор - Зираатбанк Анкара, Гибона спечели трофей - Суперкупата на Турция и второ място в шампионата. Следващата стъпка беше още по-сериозна - в едно от най-силните първенства в света, руското.
Константинов привлече в армадата на Газпром-Юрга двете топ-фрегати от България Тодор Алексиев и Теодор Тодоров, които заедно с треньора си станаха една от редовно обсъжданите теми в руските волейболни среди.
Последва преминаване на Константинов в Губерния (Нижни Новгород), а накрая и голямото признание от специалистите и местната федерация, които го определиха за достоен да води националния отбор на Русия.
Към днешна дата Пламен Константинов е актуален, модерен и желан треньор. Той е българин, работи успешно в чужбина на най-високо ниво. Има още един такъв, Радостин Стойчев, но добре помним сапунката от лятото на 2012-та и как световно признатият капацитет напусна отбора. Сега дори самият Стойчев, който не мели в една мелница с Константинов, даде мнението си, че
именно това е най-подходящият за поста.
Ясно е, че спортът е бизнес. Също толкова ясно беше, че рано или късно Пламен Константинов щеше да поеме националния отбор. Но в комфорта на естествения развой на историята не трябва да забравя, че томахавките могат да бъдат заравяни, но и вадени отново. Пламен познава отлично ситуацията във федерацията и знае, че спокойствието на този пост винаги е само
химера.
Успех, капитане!
