Втори, първи, трети в класирането... Без лиценз, с лиценз, с играчи, без нито един нов... Всяко лято ЦСКА започва от нула, без никаква яснота около селекция и бъдеще, с финансови неуредици и несериозна организация.
Стойчо Младенов изплю камъчето, което не е изненада за никого. В ЦСКА нещата не са наред, не е ясно кой ще остане, кой ще си тръгне и въобще ще има ли селекция. Както обикновено след 2008-а, когато „Титан" дойде в клуба.
Куриозното е, че „червеният" клуб някак оцелява, а и се бори за трофеи. Че и не пропуска евротурнири. Как точно се случва това при условие, че треньорите и футболистите работят реално без пари, нямат база и елементарни условия, а клубът е една-две канцеларии и два автобуса.
И феновете.
Те пак пият от някаква чаша с оптимизъм, чакаха Гриша Ганчев, Христо Стоичков, нови футболисти, купи и титли. Е, това вече е твърде нереалистично. Единственото, което има ЦСКА е историята си, запалянковците и Стойчо, ако изобщо реши да се занимава и този път. Защото през 2008 г. той спечели титлата с 16 т. разлика, но видя отбора си разграбен и изваден от евротурнирите. Върна се тази пролет в един хаотичен клуб с оглозган до кокал състав, който почти доведе до нова титла. Това щеше да е подвиг, но в България приказки и подвизи рядко успяват да пробият логиката на ежедневието и конюктурата.
Та за ЦСКА е ясна. С тези собственици клубът ще вегетира, може да стигне до някоя купа или победа във вечното дерби, да извади някой играч отнякъде, както се случи с Мораес, да наложи 2-3 юноши като Грънчов, които бързо да продаде. ЦСКА като гранд остава само с името и историята си. Симптоматично за целия ни футбол и този отбор потъва някъде на педя под нивото на средняците от региона. И далеч под европейската ватерлиния на футбола.
„Разградена ни е кошарата", продума Стойчо, умислен пред репортерите на старта на подготовката. Факт е. Скоро и той ще си поеме пътя нанякъде, а на негово място ще дойде някой като сърбина Симонович. Той също ще вижда какво е дереджето, но няма да му пука. Ще тупа по рамото собствениците и ще дава интервюта. Тогава в ЦСКА ще настъпи позната хармония. Пардон - меланхолия.
И така до следващото лято на надеждите, които отново вероятно ще са излъгани.
Дежа вю.
