Провали ли се Мончи в Рома?

Рамон Родригес Вердехо, спортният директор на Рома, мъжът, по-известен като Мончи, е на път да смени две столици още преди края на сезона, заменяйки Рома за Арсенал. Малко спортни директори се радват на вниманието, което той получава. Затова въпросът „Беше ли успешен краткият му престой в Рома?“ е много логичен.

Да започнем отдалече. Мончи дойде в Рома в ситуация на домашна хегемония на Ювентус, дори по-голяма от тази на Барселона в Ла лига, на която ставаше свидетел, докато беше в Севиля. Всяка година Юве е смазващ фаворит за титлата в Серия „А“, докато Рома не просто е аутсайдер, а по-скоро е по-възможен трети, отколкото дори втори.

Успехът на Мончи не би трябвало да бъде измерван с броя на спечелените титли. Не е и това работата му. Затова, поглеждайки към другите факти, ще се опитаме да разберем дали времето му в Рома бе по-скоро с положителен, или по-скоро с отрицателен привкус.

Най-краткият отговор е: „Твърде рано е да се каже.“ Начинът на работа на Мончи е базиран на привличане на млади таланти и поевтинели ветерани. По този начин трансферният гуру се опитва да изгради балансиран състав и да превърне младоците в скъпа изходяща стока, от която клубът да печели.

Ако беше брокер на недвижими имоти, щеше да бъде един от най-добрите в света.

Но всичко това изисква време. В 16-те си години в Севиля Мончи показа на какво е способен, привличайки играчи като Серхио Рамос, Адриано и Иван Ракитич. Феновете на Рома обаче вече са готови да го изядат жив. Испанецът не се радваше на същото време, с което разполагаше в Андалусия.

А привлечените млади таланти в Рома са повече от бляскави. Критиците биха обърнали око към липсата на голове от Патрик Шик, но ако оставим него настрана, Мончи успя да вземе някои от най-бляскавите младоци в Италия в последните две години. През 2017-а доведе Лоренцо Пелегрини, след което и Брайън Кристанте от Аталанта година по-късно.

Сделката за Кристанте бе впечатляваща – Рома плати само 5 млн. евро за едногодишен наем с опция за задължително закупуване срещу още 15 млн. евро през 2019-а, плюс още 10 млн. евро под формата на различни евентуални бонуси. Разделяйки разходите в рамките на няколко години, Мончи направи така, че бюджетът на Рома да не бъде натоварен излишно и клубът да има възможността да прави още подобни сделки.

Да, Пелегрини имаше проблеми с контузии, а Кристанте все още не може да се наложи, но и двамата имат достатъчно време пред себе си, за да се докажат. А и вече видяхме първите истински блясъци от Кристанте, който заби три гола и две асистенции за осем мача през декември.

Освен това Мончи успя да осъществи размяната на Раджа Наинголан за младата звезда Николо Дзаниоло и в добавка Интер да плати на Рома още 30 милиона евро. Сделката за Дзаниоло ще бъде широко обсъждана в следващите, може би, 10-ина години и, със сигурност, ще бъде определяна като една от най-големите трансферни грешки, допускани от Интер.

Поглеждайки към списъка със „застарелите звезди“, там намираме имена като Александър Коларов и Стивн Нзонзи. Коларов не бе харесан от Пеп Гуардиола и бе продаден срещу само 5 млн. евро на Рома. Да, сърбинът не е най-големия гений с топка в крака, но донесе много опит, сигурност и голове по левия фланг. Въпреки мнението на някои фенове на Рома, Коларов е ключов футболист за тима, въпреки и вече не чак толкова бърз. Нзонзи пък ще се окаже изключително важен в прехода към нова халфова линия и стабилен вариант за нея във все по-зачестяващото отсъствие и предстоящото отказване на Даниеле де Роси.

И така стигаме до най-обсъжданата тема – продажбите на Мончи. Той е отговорникът за разделите с Мохамед Салах и Алисон Бекер, и двамата отмъкнати от Ливърпул. Тези му ходове феновете никога няма да простят.

Мончи продължава да защитава продажбата на Салах, от когото бяха взети само 42 млн. евро – цена, която изглежда като жълти стотинки на фона на класата на египтянина. Истината обаче е, че Рома нямаше друг избор освен да продаде Салах и Ливърпул отлично го знаеше. „Вълците“ бяха притиснати до стената от Финансовия феърплей. В същата година Рома излезе на печалба от 25 млн. евро. Без продажбата на Салах щеше да е на загуба и можеше да бъде изхвърлен от Шампионската лига и да не достигне онзи полуфинал.

Но най-сериозната грешка спрямо феновете Мончи направи, продавайки Кевин Строотман – играч, може би, обичан повече дори от Салах, но който така и не бе оценен в столицата. Но точно както продажбата на Салах, така и тази на Строотман беше нужна. Ако извадим 25-те милиона от сделката, ще затрием цялата печалба от 23 млн. евро, която Рома обяви през лятото.

С очакваното напускане на Мончи в посока Арсенал, моменталният неприятен ефект за Рома ще бъде загубата на Ченгиз Юндер, който ще последва човека, който го привлече, към Северен Лондон. В дългосрочен план, Рома може да загуби финансовата си дисциплина и да се забави прогреса, което скаутското звено започна да прави.

Колкото и да не искат да го чуят феновете на Рома, работата на Мончи се вижда. Испанецът направи някои бързи сделки с мигновени печалби, които влязоха в касата на клуба като продажбата на Леандро Паредес в Зенит за четири пъти повече от шестте милиона евро, които Рома плати за него. Привлече и млади играчи, чиято цена само ще се качва в бъдеще.

Да, трансфери като този на Хавиер Пасторе биха могли да се категоризират и като провал. Аржентинецът не изглежда особено заинтересован от ситуацията в клуба, но все още не е изключено да бъде продаден в някой средняшки английски тим и то на печалба.

Ерата на Тоти и Де Роси е към края си. Рома има нужда да гради отбор за бъдещето. И Мончи бе взет точно за това. Но бе изгонен от феновете. А за работата му ще трябва да съдим по плодовете от нея в следващите няколко години.

Новините

Най-четените