За какво беше целият панаир, организиран срещу новия национален селекционер на България Ивайло Петев? То не бяха капризи от страна на Лудогорец, не бяха поръчкови статии във вестника на един известен „обществен анализатор", обяснения пред медиите и т.н. Естествено, става въпрос за контролата на България с Румъния на 7 февруари - мач без никакво значение, освен официализирането на Петев ката селекционер.
И седмица преди мача стана ясно, че в тази полуофициална контрола единият тим ще е „почти национален отбор". За Румъния ще ритат футболисти от четирите отбора, които по това време са на подготовка на мястото, където ще е мачът - Анталия. Логично и разумно.
Какво му пречеше на Петев да направи същото? Вместо това той вика играчи отвсякъде, включително и такива, чиято кариера е в застой и дава повод за поръчкови статии срещу себе си.
Селекционерът на Румъния Ангел Йорданеску ще състави отбор от играчи на Стяуа, Астра, Университатя (Крайова) и Динамо (Букурещ). Тези четири отбора ще дадат играчи и за още две проверки на Румъния - срещу грузинския клуб Сиони на 10 февруари, а на 14-и е контролата с Молдова.
Решението на Йорданеску оставя Румъния без звезди като Влад Кирикеш от Тотнъм и Козмин Моци от Лудогорец. Съотборниците на Моци обаче ще пътуват от лагера на тима в Испания за Анталия, за неудоволствие на треньора им Георги Дерменджиев.
Сега ще се намери ли някой от БФС, който да обясни какъв беше тоя зор да я има тази безсмислената контрола на 7 февруари? Ами ако съдията свири четири дузпи и мачът завърши 4:4?
