Вече е официално. Джанлуиджи Донарума преподписа с Милан и ще остане на „Сан Сиро“ до 2021 година. Сметката на 18-годишния талант ще набъбне сериозно, след като ще прибира по 6 милиона евро на сезон.
Като бонус към сделката, професионален договор с „росонерите“ подписа и по-големият брат на Джиджо – 27-годишният Антонио Донарума – който ще получава доста по-скромното заплащане от 1 млн. евро на година.
Всичко е добре, когато свършва добре, нали? Не само Милан задържа най-големия си талант в последните години, но и показа, че е готов на жертви само и само Джиджо да бъде щастлив.
Сега е време за прошка от страна на феновете, повторно вричане във вярност от страна на Донарума, а шефовете да се опитат да намалят шумотевицата около аферата. Или както се изрази изпълнителният директор Марко Фасоне: „Всички малки спънки скоро ще бъдат забравени.“
Джанлуиджи Донарума е страхотен талант и феновете наистина трябва да му простят и да продължат да се наслаждават на изявите му. Още повече сега – когато шефовете в клуба наливат пари в нови попълнения и се очаква Милан отново да тръгне нагоре.
Едно изказване на младия вратар обаче остави леко горчив вкус в устата: „Извинявам се на феновете, но отново повтарям, че никога не съм имал намерения да напускам и да ги предавам.“
И ние се извиняваме, Джиджо, но не ти вярваме. Хубаво е нещата да следват хронология, а след това тя да се помни. Ако 18-годишният италианец наистина никога не е имал намерения да напуска Милан, нямаше да праща агента си Мино Райола да отказва първата оферта за подновяване на договора, вместо сам да се появи на срещата.
Постъпката му тогава може да се определи единствено и само като обида към ръководните фактори и клуба, като цяло. Хубаво е сега Джиджо да не обижда и феновете в опит да ги заблуди в тогавашните си намерения, защото всичко се разви за около месец и раната у някои все още е прясна.
Ако Донарума няма смелостта да разкрие какво точно се е случвало в този един месец, то поне нека има доблестта да замълчи. И да фокусира цялото си внимание на терена, където съотборниците му ще имат нужда от класата му, а феновете, рано или късно, отново ще аплодират всяко едно блестящо негово спасяване.
