Левски и ЦСКА научиха съперниците си в основната фаза на Лига Европа и Лигата на конференциите. В София идват големи отбори, а феновете ги очакват горещи вечери, изпълнени с надежда за добро представяне.
Милан, Монако, Трабзонспор, Залцбург и още ще стъпят на родна земя, а двата гранда ги очакват и тежки гостувания на Олимпик Марсилия, Съндърланд, Нордселанд и други. Няма какво да се лъжем, жребият не е лек - нито за "сините", нито за "червените".
Имаше как да бъде по-благосклонен, но можеше и да е много по-тежък. Реалистичната цел и пред двата тима е добра игра, с която да се гонят резултати, но и да покажем на Европа, че по нашите ширини играем модерен и приятен за окото футбол. Нещо, което невинаги гарантира точки, но продава футболисти и пълни стадиони.
Е, сега е време да направим кратка ретроспекция на това, което на повечето от нас няма да ни хареса, но сме длъжни да го признаем. В началото на лятото малцина изобщо са очаквали Левски и ЦСКА да имат мачове в Европа до края на годината. Левскарите имаха повече надежди, но след равенството в Баня Лука мнозина се молеха да няма ново географско откритие в "синьо".
След това гостуването в Крайова също беше инфарктно. Може би Кайрат беше най-благосклонният съперник в това отношение, след като играчите на Веласкес в нито един момент не изпуснаха контрола над събитията и в двата мача. Тук вече дойде сблъсъкът с реалността - АЕК Атина. Мачът в София беше достатъчно труден за гледане, но някои хора запазиха оптимистичното си мислене за реванша в гръцката столица, където вече стана ясно колко далеч е родният шампион от големите и скъпи отбори на Стария континент.
Въпреки това Веласкес и компания преизпълниха плана за цяла една петилетка и влетяха в основната фаза на Лига Европа, което само по себе си е постижение, ако се замислим през какво минаха фенове, собственици, ръководители и треньори през последните години. Срам, унижение, страх от фалит и неспирна борба за оцеляване.
Питайте някой левскар дали е недоволен от класирането в Лига Европа. Едва ли има такъв. Селекцията е мащабна и към този момент можем да я обобщим като успешна, но тепърва ще има изходящи трансфери, а и трудни мачове. Титлата няма да остане доброволно на "Герена", а мачовете в Европа допълнително ще изморят "сините" и може да бъдем свидетели на много оспорван сезон в Първа лига, което в никакъв случай не е лошо, защото имаме нужда от вдигане на нивото, и то бързо.
Изключително интересно е положението в ЦСКА. "Армейците" спечелиха Купата на България и въпреки напрежението около Христо Янев в края на сезона, той беше носен на ръце за вдигнатия трофей. Подписа нов договор, започна да води подготовка, селекцията все още продължава, а ЦСКА постига резултатите, които се очакват.
Трудно, но те са налице. Купата беше спечелена след дузпи срещу Локомотив Пловдив. Дери Сити беше преодолян след две победи, които не бяха никак убедителни, но станаха факт. Лапоухов отново показа, че е дузпаджия и срещу Карабах.
Христо Янев някак успя да се измъкне и срещу Макаби Тел Авив в София, но не успя да разгадае загадката от Крит и смея да твърдя, логичното се случи. С доста по-хаотична игра ЦСКА постигна максимума. Основна фаза на Лигата на конференциите.
Няма как да се лъжат феновете на ЦСКА, че отборът им е готов за Лига Европа, когато се видя, че срещу по-организиран и съсредоточен отбор играта се свежда до изритани топки и центрирания. Логично, след реванша с ОФИ в София заваляха призиви за оставка, нов треньор, ново ръководство, нови скаути, нови играчи... абе всичко да е ново.
Това нещо случи ли се, има два варианта. ЦСКА влиза в познатата спирала на временни резултати, но дългосрочно пропадане или започва да играе като Реал Мадрид и печели Лигата на конференциите.
Христо Янев цял живот е в българския футбол и в голяма степен е харесван от феновете на ЦСКА, било то като футболист или треньор, който има две Купи с отбора, а вече и гарантирани мачове до декември в Европа. Все постижения, които мнозина чужденци не успяха да постигнат през годините.
Нека не се заблуждаваме, че селекцията на "червените" е нещо уникално. Стефано Сенси е на 31 години и въпреки мачовете за Интер и Италия, не можем да кажем, че е способен да носи целия отбор на гърба си.
Каталин Иту стана познат в България с екипа на Крумовград, което само по себе си говори, че имаме играч с добри качества, но не можем да очакваме чудеса и от него. Цварц блесна с Локомотив Пловдив, но и там статистиката не е фантастична, след като нападателят няма повече от 10 гола за един сезон в кариерата си. Питас е малко по-резултатен, но и там не говорим за човек, който ще вкара 20 гола на сезон, което важи с пълна сила и за Годой.
Трябва да похвалим Лапоухов, но това само говори за проблемите в отбора, защото вратарят трябва да е най-незабележимият на терена, когато останалите си вършат работата.
Като заключение за ЦСКА мога да кажа, че Христо Янев има още много да учи, но и той си го призна след отпадането от ОФИ, което също не се хареса на част от феновете. Нека обаче му се даде шанс, за да покаже, че двете Купи не са плод на случайност. Обективно ЦСКА също преизпълни петилетката и тепърва ще видим какво ниво ще покаже в Лигата на конференциите.
А Левски, Левски уцели джакпота с Хулио Веласкес, но тепърва испанецът ще трябва да се доказва срещу някои от най-добрите в Европа, където е истинският тест.
