Пълни трибуни. Светлинно шоу. Подкрепа на макс, а на терена - втора поредна победа срещу хегемона Лудогорец и пълно себераздаване. Това е Левски на Мъри Стоилов.
"Сините" изковаха втори пореден успех срещу 11-кратния шампион на България, за да стигнат до финал за Купата на България. Там съперник за трофея ще бъде вечният съперник ЦСКА, за да бъде футболният празник още по-специален.
С още от същото и с малко помощ от Господ, по думите на Стоилов, купата ще бъде синя. Но не по онзи нелеп начин от 2013 година, когато в рамките на няколко дни от "сигурен" дубъл Левски остана с празни ръце.
"Този Левски няма нищо общо с онзи Левски от 2013-а - каза Мъри след победата над Лудогорец. - Тогава имаше сериозно финансиране, скъпи футболисти, надежди, обещания... През тези години съм толкова остър, защото Левски живееше в илюзия и в лъжа, а трябва да живее в честност и работа.
Смешно, ако не е плачевно (случилото се през 2013-а - б.а.). Не съм гледал мача със Славия, но не мога да си представя пред толкова публика да не можеш да спечелиш един решителен мач.
Сега ние ще вървим с по-малки стъпки, ще има и препъни камъни, не може всичко да е розово, но е важното между клуб, привърженици и отбор трябва да има симбиоза и да развиваме футболистите си. А пък след това и Господ винаги е благосклонен към такъв отбор."
Честност, работа, вяра - това са ценностите, които Стоилов следва в работата си, които обеща на привържениците още от ден първи и които изисква от футболистите си.
И го прави. Прави го на терена с играта. Прави го в съблекалнята, премахвайки "чалгата", както той описа разхайтеното поведение на футболистите в предишни години. Прави го и с феновете.
След последния съдийски сигнал на реванша с Лудогорец няколко десетки фенове нахлуха на терена, за да се израдват и наснимат с любимците си. Мъри веднага реагира - прибра отбора и каза на диктора на стадиона, че играчите ще излязат отново за почетната си обиколка, когато всеки един се върне на мястото си по трибуните.
Речено-сторено. Хората опразниха терена и чинно изчакаха отбора отново да излезе, за да се порадват отново с него.
Това се получава, когато разполагаш с добър ръководител, какъвто българският футбол не е виждал от години. Изключение е може би Лудогорец, където всичко в бизнес проекта дори преизпълва плана, но наскоро "орлите" станаха шампиони пред празния стадион в Разград, а на реванша с Левски имаха две коли фенове.
Мъри Стоилов показа, че може и да не сме толкова зле откъм футболисти.
Знаете, след всяка нова издънка на националния отбор се развява мантрата за "малката държава", а всеобщото мнение е, че "с това разполагаме" и "те толкова си могат". Явно обаче, че имаме и други, а те могат и повече. Само да се работи правилно с тях. Защото трябват не само ръководители, но и треньори; педагози, специалисти в хранителния режим, възстановяването, спортната медицина - цели екипи с подготвени кадри, каквито имат дори детско-юношеските формации в нормалните клубове, а при нас липсват в грандовете.
И резултатите не закъсняват: Анди Краев, Филип Кръстев, Илиян Стефанов, 17-годишният Пламен Андреев, за когото Стоилов не само спази обещанието си, че ще пази, независимо докъде стигне Левски за Купата, но и треньорът показва колко му вярва, поверявайки му капитанската лента. И той отново се отблагодари с няколко блестящи спасявания в двата мача с разградчани.
Всичко това бе постигнато в рамките на няколко месеца. При пристигането на Мъри Левски бе в зоната на изпадащите. Сега е на мач от първи трофей от 2009 година насам и първа купа от 2007-а, когато начело на "сините" отново бе Стоилов.
Каквото и да се случи на финала, първата стъпка, ако не и втората, вече е направена. Левски показа, че може да се мери с Лудогорец и ЦСКА - първата цел, която Мъри си постави при пристигането си, а от следващия сезон ще бъде истински претендент в битката за титлата и купата.
Феновете са зад отбора, атмосферата в съблекалнята е налице, сега шефовете и спонсорите трябва да направят всичко възможно, за да подкрепят максимално Мъри с няколко нови попълнения и да му дадат пълната свобода за работа.
А ако някой се опита да покаже, че има ръководители с мисъл и в БФС, първото нещо, което може да направи, е да премести финала за Купата. Засега той е насрочен за 11 май. Сряда...
Ако някой наистина мисли за българския футбол и развитието му, за комфорта и радостта на феновете, нека бъде така добър, да направи така, че финалът да бъде в почивен ден, в който в центъра на София да се получи един истински футболен празник, а хората пред телевизорите да могат да се насладят на спокойствие на първото Вечно дерби във финал за Купата на България от 17 години насам.
