Изминаха 7 години, откакто болшинството от феновете на ЦСКА приеха с раболепие новия собственик Гриша Ганчев.
Бизнесменът със знакова за българския преход биография се появи като спасител в момент, когато бъдещето на най-титулувания български клуб беше обвито в мрак.
На една паметна сбирка на стадион "Българска армия" Ганчев се хвалеше колко е заможен и как не му трябват активите и имотите на клуба.
"Трябва да дойдат таралежите в Борисовата градина, за да премахнат змиите. Те дойдоха таралежите", отсече той, а отсреща дълго му пляскаха и скандираха името му.
Решенията вече бяха взети. Обединението с Литекс и слагането на тире щеше да бъде преглътнато като най-добрия вариант не просто за оцеляване на ЦСКА, но и за постигане на бързи успехи. Защото за "червените" няма нищо по-важно от победата, независимо как е постигната.
7 години по-късно успехите са скромни, змиите още съскат на "Българска армия", а таралежите май се оказаха без бодли.
Шампионската титла все още е мираж и сред публиката цари все по-остро разделение в отношението към собственика.
Повечето големи фенски организации излязоха с критична декларация и обявиха, че свалят доверието си от ръководството. Заговориха за вътрешни интриги, за опетняване на легенди, за липсата на модел на управление.
Нарекоха случващото се под ръководството на Ганчев "аматьорщина".
Само че босът и хората около него не управляват за пръв път футболен клуб. И винаги са действали в съвсем същия стил.
Но по някаква причина феновете на ЦСКА си бяха въобразили, че при Ганчев ще получат нещо различно от ребрандиран Литекс Ловеч.
Преди бизнесменът да се настани на "Армията", той натрупа две десетилетия в Литекс и когато премести отбора в София, съществена промяна нямаше как да се очаква.
И в Града на люляците фриволно се уволняваха треньори, Стойчо Стоилов плетеше интриги, а решенията бяха диктувани от съмнителни съветници и близки до бизнесмена.
Това не пречеше да се създава организация за стягане на отбори и за печелене на титли и купи.
Сега обаче най-стройната организация е тази в Разград, а феновете в Борисовата градина все по-трудно търпят мириса на увехнал люляк.
За ЦСКА на Гриша Ганчев рухването през пролетния полусезон се превърна в традиция. Треньорите се сменят през няколко месеца и нито един от тях не е получил пълното доверие на ръководството.
Независимо дали става въпрос за легенди като Любо Пенев и Стойчо Младенов или за анонимници като Милош Крушчич - всички са просто бушони, които чакат да изгърмят.
Тази пролет видяхме поредния срив, след който Стойчо Младенов се присети, че иска да участва в селекцията. И предпочете да се измъкне, преди да е понесъл твърде големи имиджови щети.
Но нито той, нито който и да е друг наставник може да си прави илюзии, че ще има някаква реална власт в Борисовата градина. И че ще има кой да го изчака да изгради шампионски състав.
А управленските неразбории са на много нива и откакто Стойчо Стоилов го няма, даже не е ясно кой отговаря за селекцията в ЦСКА. Или за липсата ѝ.
Въпреки очевидните недъзи на това управление, защитниците на Гриша Ганчев откриват и немалко позитиви.
Бяха платени милионите за емблемата и активите на фалиралия ПФК ЦСКА АД.
Бяха победени отбори като Рома, Базел, Виктория Пилзен и БАТЕ Борисов, а последната загуба от Левски беше преди цели три години.
Два пъти бяха достигнати групи в европейските турнири - макар че единствената спечелена точица в третия по сила турнир този сезон даде представа къде се намират "армейците" на континенталната карта.
В момента ЦСКА се бори за втора поредна Купа на България и се готви да строи стадион, но изглежда все така далеч от Лудогорец и затова публиката взе да оставя трибуните празни.
Привържениците със закъснение започнаха да осъзнават, че тъй наречената от тях аматьорщина ще си остане константа при това ръководство и взеха да се оглеждат за алтернативи, но те не са никак обнадеждаващи.
Преди година Ганчев обяви, че се оттегля, макар че после размисли. Ако сега бъде убеден да си тръгне, трудно ще се намери кой друг да се погрижи за бюджет от порядъка на двайсетина милиона лева годишно.
Пред ЦСКА ще стоят мрачни сценарии като затъване в посредственост и борба за оцеляване, подобна на тази в Левски, или унизително обединение с недолюбвания ЦСКА 1948.
На "Армията" късно разбраха в какво се забъркват с Гриша Ганчев, но по-важното е навреме да схванат, че настоящата аматьорщина може да се окаже техният най-благоприятен вариант.
