Изминалата седмица показа на всички, че Реал Мадрид е изключително уязвим. Но изглежда само Роналд Куман не го разбра.
Две последователни загуби от новака в Ла Лига Кадис и от осакатения от коронавирус Шахтьор Донецк породиха въпроси за бъдещето на Зинедин Зидан. Треньорът и неговият тим бяха поставени до стената, и то точно когато идваше гостуването им на "Камп Ноу".
За Роналд Куман, захванал се да осъществи амбициозна смяна на поколенията в Барса, това беше уникален шанс да заяви пред цяла Испания и целия свят какво представлява неговата концепция за "блаугранас".
Вместо това, Мадрид грабна комфортна победа с 3:1 и показа колко неясна е все още визията на Куман.
Във вчерашното Ел Класико нидерландският треньор заложи на предпочитаната си схема 4-2-3-1, за която неотдавна обясни, че най-много подхожда на футболистите, с които разполага.
Титулярният състав беше смел, но рискован, с трима тийнейджъри в лицето на Ансу Фати, Сержиньо Дест и Педри.
Първите двама се представиха добре, като Фати отбеляза попадението за Барселона и отново се доказа като рядък талант, способен да оглави новата генерация на каталунците.
Изборът на Педри обаче си беше същинска сензация, поставила в ролята на резерви Антоан Гризман и Усман Дембеле, две от най-скъпите покупки в историята на Барса.
На 17-годишния футболист му липсваше опит и увереност за такъв сблъсък и той имаше успех само при 79.5% от пасовете си, най-нисък процент сред всички титуляри на тима.
Педри не успя да нанесе удар към вратата и да създаде опасно положение, но остана на терена до 81-ата минута. Което ни отвежда и към най-странното решение на Куман, за което той ще отнесе най-много критики.
Реал поведе с 2:1 в 63-ата минута от дузпата на Серхио Рамос, която предизвика голям вой в лагера на домакините. В този период от срещата нещата очевидно не се получаваха за Барселона, но Куман изчака едва до 81-ата минута, за да направи смяна. И тройната му промяна в нападението беше озадачаваща по няколко причини.
Появилите се Гризман, Дембеле и Тринкао имаха твърде малко време да променят мача, а влизането им едновременно в игра разбалансира отбора, който допусна няколко сериозни положения пред Нето, включително и трети гол.
Пасивността на Куман означаваше, че нито за миг каталунците не изглеждаха способни да обърнат мача, след като получиха втория гол. Меси ставаше все по-изолиран от играта с напредването на минутите и сякаш играеше все по-далеч от вратата на Тибо Куртоа.
След двубоя Куман се оправда с дузпата и възропта, че ВАР винаги е срещу Барселона.
Всъщност обаче Клеман Ленгле по лекомислен и твърде откровен начин издърпа фланелката на Рамос в пеналта, което във всяка точка от терена е нарушение. Така че оплакванията на треньора няма да смекчат въпросите към него.
В отсрещния лагер Рамос стана герой на мача и за пореден път показа, че е най-важната фигура в този Реал.
Отсъствието му при двете конфузни загуби се оказа решаващо за цялостната нагласа на "белите", защото просто с Рамос на игрището характерът на целия тим се променя.
Но колкото и да е важна психиката във футбола и колкото и да дава Рамос на Реал, това си остава отбор със сериозни недостатъци, който беше напълно преодолим съперник за Барса.
Кралския клуб беше вкарал само 6 гола в първите си 5 мача в Ла Лига и в момента няма нито един здрав десен бек. Защитата обаче просто не беше тествана достатъчно - всъщност след 24-ата минута, когато Меси накара Тибо Куртоа да прави спасяване, Барса не отправи нито един точен удар.
Каталунците не движеха достатъчно бързо топката и не използваха толкова много фланговете, колкото се очакваше, предвид проблемите на Реал с бековете. За ръководената от Рамос отбрана дербито не се оказа особено сложен тест.
Промените, с които Куман се е заел, ще отнемат време, но началото на сезона не подсказва, че Барса ще успее да се възползва от кризата при големия съперник.
Две победи от пет мача за първенство, скромен принос от страна на Меси и упадък на основни единици като Серхио Бускетс са тревожни знаци за близкото бъдеще. Още по-тревожна е липсата на облик.
Барса на Ернесто Валверде беше твърде скована, а тази на Кике Сетиен - прекалено безхаберна и тактически незряла.
Вече от над два месеца наблюдаваме Барса на Куман, но все още се питаме каква е същността на този отбор. И изглежда самият треньор не е наясно с отговора.
