"Шокиран съм от атаките срещу клуба. Това е клуб с история, боли ме, когато слушам обидите по негов адрес. Аз съм честен човек и всичко, в което вярвам, съм го научил от семейството си.
Ще кажа само още нещо - не съм този, когото искат да ме изкарат. Аз не съм политическа фигура, не се асоциирам с нито една организация. Не съм расист и не подкрепям идеологията на фашизма. Уважавам всички."
На кого смятате са тези думи? Вярвате или не, те са казани от Паоло Ди Канио малко след назначението му на мениджърския пост в Съндърланд през 2013 г. Същият Паоло Ди Канио, който през 2005-а се подписа под декларация със съдържанието "аз не съм расист, аз съм фашист", обяснявайки подкрепата си за режима и постулатите на диктатора Бенито Мусолини.
Същият Паоло Ди Канио, който през същата 2005-а отпразнува гола си за Лацио в дербито срещу Рим с изпъната във въздуха дясна ръка, поздравявайки по фашистки агитката на "орлите".
Да, същият този Ди Канио трябваше публично да се отрече от всичко, което вярва, за да може да работи в "бяла" държава като Великобритания. Каквато, за съжаление, ние все още не сме.
За сравнение, нашият отговорник за националните отбори към Българския футболен съюз се казва Георги Иванов. Въпреки че заема толкова висок пост в БФС, Георги Иванов може да си позволи да изрече следните думи: " Докато аз съм директор на националните отбори, чужд играч, с чужд паспорт, с друг цвят на кожата, няма да играе в българския национален отбор."
Това се случи в края на януари. Два месеца по-късно т.нар. Гонзо потвърди мантрата си, не къде да е, а в ефира на обществената (т.е. на цялото българско общество - без значение от цвета на кожата, пол и религия) БНТ и обвини лидера в класирането на елитната ни група - ЦСКА, че "от 11 човека там 10 били чужденци".
Това във връзка, че първоначално нито един "червен" играч не бе повикан за лагера на националите за евроквалификациите срещу Черна гора и Унгария, но след това Християн Петров и Станислав Шопов получиха повиквателни.
Нито след първото изказване на техническия директор на БФС имаше някакви последствия, нито след сегашното ще има такива. По нашите ширини подобни мнения се посрещат не с критика, а с овации. И непрестанно се преповтарят и от един "бял" президент, но не толкова заради разбиранията му за света, а заради цвета на екипите на отбора му.
За разлика от Ди Канио, Гонзо не е длъжен да преглъща назадничавите си разбирания, за да работи на висока позиция, чрез която управлява футбола ни.
Клубовете, г-н Иванов, не са длъжни на националния отбор. Тяхната цел е да жънат победи и да печелят трофеи на домашната и на европейската сцена, с колкото чужденци си пожелаят (според правилника). Ако държавата и БФС искат да имаме силен национален отбор, сядат, изготвят стратегия за развитие на детско-юношеския футбол, след което поощряват всеки, който е готов да я използва. И десетина години по-късно започват да берат плодовете от труда си.
Ако БФС и държавата не са доволни от работата с подрастващите в клубовете, създават регионални футболни центрове, където те да "люпят" таланти, с които да захранват националния отбор.
Други държави са го измислили много преди нас. Дори една Франция, в която повечето играчи са чернокожи, е много "по-бяла" от нас в развитието на футбола си и има 13 подобни регионални школи под директното ръководство на Френската федерация.
Дори не коментираме изобщо факта, че френското първенство е пълно с чужденци от Африка, но това изобщо не попречи на "петлите" да играят финал на последните две световни първенства, а през 2018-а да вдигнат и трофея.
Същата тази Франция, в която и Иванов игра за кратко, но без особен успех, меко казано.
Тогава той и феновете му се радваха на трансфера му, за който Левски прибра едни доста добри четири милиона долара, което беше половината годишен бюджет на "сините". Тогава той не беше чужденец, който руши френската футболна система, а успешен българин, успял да се реализира "на Запад".
Докато в "белите" държави се борят със зъби и нокти да се доберат до всеки талант и да го натурализират заради, например, баба му през пет поколения, която е живяла на дадената територия, скотското българско мислене е готово да се лиши от качество заради цвета на кожата.
Парадоксално, настоящият треньор на националите се казва Младен Кръстаич. Сърбин. Чужденец. Но на Гонзо това не му пречи. Дори обратното. Той е одобрил назначението му и категорично заяви, че пътят на "българските лъвове" е именно с него начело. "Само чуждестранен треньор може да направи това подмладяване", обяви даже Иванов.
Друг парадокс - настоящото ръководство на БФС премести домакинствата на националните ни в Разград. Лудогорец е вече 11-кратен шампион на България, но от влизането си в елита не е като да е изкарал кой знае какви таланти от академията си. "Зелените" чужденци обаче, явно, не притесняват Гонзо и той е ОК националите ни да играят на стотици километри от който и да е голям български град. Директивата е такава.
Може би на Гонзо не му пречат всички чужденци, а само тези с по-тъмен цвят на кожата (пак избирателно). Ако е така, Иванов може да заимства думите от декларацията на Ди Канио от 2005-а. Отговорникът за националния ни отбор може да не е фашист, той просто е расист.
Колкото до развитието на българския футбол - то не зависи от цвета на кожата на играчите, които ритат топката. За огромно съжаление обаче, зависи от ръководителите.
