Ако Ерик тен Хаг успее да накара Манчестър Юнайтед да играе толкова добре, колкото Брайтън на "Олд Трафорд" в неделя, това ще бъде голям успех за нидерландеца.
Може би новият мениджър не е осъзнавал напълно каква титанична задача стои пред него, но след дебюта си в официален двубой би трябвало вече да е наясно.
Тен Хаг гледаше безпомощно от тъчлинията едно първо полувреме, в което деветият в Англия от миналия сезон убедително надиграва неговите футболисти в "Театъра на мечтите". Брайтън поведе с 2:0, а головете можеха и да са три, ако гостуващият тим беше получил дузпа, каквато заслужаваше.
Въпреки малко по-доброто второ полувреме след влизането в игра на Кристиано Роналдо, загубата с 1:2 в края изглеждаше напълно заслужена и представляваше възможно най-лошият старт за Тен Хаг.
Все пак имаше и някои позитиви. "Червените дяволи" се опитваха да пресират и да печелят повече директни двубои, нямаше чак такава летаргия като в края на миналата кампания (макар че в това отношение летвата е свалена много ниско).
Но Манчестър Юнайтед е толкова разнебитен отбор, че всяко малко подобрение извежда на преден план други натрупали се проблеми.
Тен Хаг разполага с поне четирима способни централни защитници, но новото попълнение в тази зона се мъчеше точно толкова, колкото и другите преди него.
Лисандро Мартинес изглеждаше толкова объркан на терена, колкото и мениджърът му на скамейката. Аржентинецът грешеше при притежанието на топката, беше хващан да оголва зоната си и беше тормозен цял следобед от Дани Уелбек - юношата на Юнайтед и точно типа нападател, от какъвто родният му клуб има нужда в момента.
Неизбежно беше двойката вътрешни халфове Скот Мактоминей и Фред да бъде масово осмивана в Twitter още на полувремето и да бъде сочена като главна причина за лекотата, с която Брайтън намираше пространства за атаките си.
Шумни въздишки се чуваха на стадиона при пропуските на Маркъс Рашфорд, чието затъване продължава и кривата му на развитие плашещо напомня тази при Деле Али.
Твърде отдавна е очевидно това, което остава на дневен ред и след загубата от Брайтън: Юнайтед се нуждае от по-добри футболисти и от много сериозна селекция.
Но и самият Ерик тен Хаг, макар че беше оставен да се оправя с толкова незадоволителен състав в първия кръг, не може да избяга от отговорност за случилото се.
Нищо от тактическите идеи на нидерландеца не проработи, включително поставянето на Кристиан Ериксен като фалшива деветка в отсъствието на чист нападател.
Колегата му Греъм Потър го надигра тактически, като подреди състав с трима централни защитници и изнесени напред халф-бекове, които играха направо като крила през първата част.
Така "чайките" атакуваха с шестима, а Мойсес Кайседо майсторски подсигуряваше бранителите и от дълбочина поставяше начало на атаките. Постройката беше много смела, но именно тя донесе успеха.
Брайтън разполагаше с огромни пространства за разиграване - и пред, и зад защитата на Юнайтед.
Бековете на домакините не знаеха дали да покриват Соли Марч и Адам Лалана, които сновяха между линиите, или Паскал Грос и Леандро Тросар, които нахлуваха по двете крила.
Ерик тен Хаг наблюдаваше безмълвно от тъчлинията този тактически урок и не личеше да взима мерки за тактиката и формацията на своите играчи.
И двата гола на Паскал Грос бяха отлично изработени и трябва да се отдаде заслуженото на Потър и футболистите му, макар че фокусът няма как да не бъде върху Юнайтед и Тен Хаг.
Гостите рядко си подаваха безцелно и винаги търсеха опция, с която атаката им да прогресира и да обърка съперника. Те знаеха как да използват несигурността на Юнайтед и проявиха качества, които Тен Хаг ще се надява и неговите футболисти да развият.
Легендата Рой Кийн каза още на полувремето, повтори го и след мача: не бива да се изненадваме от тази игра на Манчестър Юнайтед. Разбира се, той има право, тъй като футболистите са почти същите, с които вече няколко мениджъри се провалиха.
Но феновете имаха причини да очакват повече от първия мач на Тен Хаг, който е спряган за един от най-добрите тактици в Европа в момента и неведнъж похвали състава си за свършеното в предсезонната подготовка.
Естествено, както играчите, така и мениджърите се нуждая от време за адаптация и нидерландецът не прави изключение. На "Олд Трафорд" трябва да проявят търпение, за да вървят напред.
Но както Лисандро Мартинес не можеше да смогне на скоростта на играта, така и Тен Хаг не успяваше да реагира достатъчно бързо от тъчлинията и ще му се наложи да свикне на различно темпо при взимането на решения и нанасянето на промени.
Логичната цел пред Юнайтед този сезон е топ 4, но и тя изглежда далечна, освен ако мениджърът не постигне някакъв невероятен прогрес с наличните играчи.
Преди всичко обаче, трябва да прогресира самият той. И да се учи в движение в тази среда на жестока конкуренция и непрестанно напрежение от всички страни.
Висшата лига определено му устрои едно отрезвяващо посрещане.
