Как въобще се стигна дотук?
Арсенал е на 15-о място от 20 отбора във Висшата лига и значително по-близо до изпадащите, отколкото до зона "Шампионска лига".
Изстраданото равенство 1:1 срещу Саутхемптън с 10 души у дома може и да е имало мотивиращ ефект, но той не бива да заблуждава - истината е, че Арсенал е близо до абсолютното дъно.
И облекчението от спечелената първа точка за последните 5 домакински мача е показателно колко дълбока е кризата.
Скоростта, с която летният оптимизъм в клуба се изпари, може и да подейства шоково на някои, но други знаят какво да очакват от "артилеристите" и трудно могат да бъдат изненадани.
Важно е да направим разграничение между настоящата криза в отбора и цялостния упадък на клуба. Отговорността за резултатите лежи на плещите на настоящия мениджър Микел Артета, но в дългосрочен план вината за състоянието на Арсенал е споделена.
Провалът има много бащи.
Артета и щабът му понасят своята част от негативите и самият наставник с готовност се признава за виновен. Разбира се, щеше да е абсурдно да отрича вина след най-слабия старт на сезона от 1974/75 насам.
След загубата от Бърнли в предишния кръг, Артета беше толкова разочарован и разгневен, че изобщо не говори с играчите след мача, а предпочете да ги види направо в базата на другия ден.
И тук виси вечният въпрос дали проблемът е в играчите или в треньора, но със сигурност футболистите не са толкова слаби, колкото изглеждат напоследък.
Артета пристигна преди една година и въведе система и начин на игра, с който Арсенал постигна някои впечатляващи резултати през лятото по време на "Проект Рестарт" в Премиър лийг. Тактическите идеи на испанеца обаче вече не действат, контролът върху състава му се изплъзна и Арсенал остава само с една шампионатна победа от 9 мача.
Около принципността на наставника въпросителните също са много и вътре в клуба той вече е обвиняван в двойни стандарти.
Артета пусна Уилиан титуляр срещу Лийдс, въпреки своеволното пътуване на бразилеца до Дубай. Някои играчи чувстват, че са били сурово наказвани за по-малки провинения, от което авторитетът на мениджъра страда.
А че дисциплината не е на ниво говорят седемте червени картона, откакто Артета е начело - повече от тези на всеки друг клуб в английския елит.
Но какви са нагласите в съблекалнята в момента и в отношенията между играчи и мениджър ли е причината за пропадането?
Източници на The Athletic твърдят, че Артета продължава да е подкрепян от по-голямата част от състава, с някои изключения. Но един неуспешен отбор няма как да е щастлив и атмосферата напоследък е напрегната. Давид Луис например е бил сърдит, защото не попадна в групата срещу Манчестър Юнайтед миналия месец, макар че се е чувствал напълно излекуван от контузията си.
Дотук обаче постът на Микел Артета остава стабилен и шефовете продължават да го подкрепят като дългосрочен избор - те не смятат, че проблемите идват от него, а че той е тяхното решение.
Но скоростта на рухването е изненадала всички - все пак само преди четири месеца Арсенал вдигна ФА Къп и това трябваше да е началото на нова ера. Оттогава пиедесталът, на който беше издигнат треньорът, се разпадна под краката му.
Всъщност неуспехите на Арсенал са част от една по-дългосрочна тенденция.
Собствениците са били наясно от самото начало, че периодът след раздялата с Арсен Венгер ще е труден и са имали за цел да сформират силен екип от директори, който да подкрепи наследника на легендарния французин.
Още преди да бъде привлечен Унай Емери, тогавашният главен изпълнителен директор Иван Газидис назначи Раул Санлехи за спортен директор и Свен Мислинтат за главен скаут. Но решението на Газидис да напусне, за да отиде в Милан, беше голям удар.
Въпреки плана за стабилност на ниво директори, Арсенал се оказа в позицията на Манчестър Юнайтед, когато "червените дяволи" за съвсем кратко време изгубиха сър Алекс Фъргюсън и изпълнителния директор Дейвид Гил.
От лятото на 2018 г. досега Арсенал беше напуснат и от Мислинтат, и от още редица важни фигури на водещи позиции. Във всеки един от случаите клубът не потърси отвън техни заместници, а повиши хора вътре в клуба.
Сега, когато резултатите са катастрофални, е логично да се запитаме дали това са били най-добрите възможни назначения, или просто най-удобните.
Последната промяна от този тип беше корекцията в длъжността на Артета - от старши треньор в мениджър. Някои хора в клуба смятат, че това се е оказало прибързано разширение на функциите на испанеца и той е бил натоварен със задължения, от които не се нуждае.
Все пак Артета е само на 38 г. и за пръв път в живота си води отбор в големия футбол, а сега вече има пръст и в трансферите, и в още оперативни дейности.
Хората на директорски постове също са в края на 30-те и началото на 40-те си години и им липсва опит. Техническият директор Едуардо Гаспар-Еду е на 42 и макар че е бил на сходни длъжности в Коринтианс и в бразилската федерация, опитът му в европейския футбол е ограничен.
В Арсенал вярват, че новата структура ги е направила по-ефикасни, но липсата на опит на толкова много нива няма как да не даде своето отражение.
Една от последиците е разхвърляната трансферна политика.
Доверието в младия треньорски екип говори за желание да се работи в дългосрочен план, но това лято клубът предостави солидни договори на Пиер-Емерик Обамеянг, Уилиан и Давид Луис - трима играчи над 30 г.
Това е част от тенденция, датираща поне от януари 2018-а. Оттогава насам бяха привлечени редица футболисти в края на 20-те и началото на 30-те си години, а 29-годишният Месут Йозил получи рекорден договор за заплата от 350 хил. паунда на седмица.
Когато привличаш играчи от този тип, трябва да си готов, че едва ли ще можеш да ги препродадеш и да си върнеш дори част от вложеното - точно така се случва и при Арсенал.
Щом сформираш опитен отбор и предлагаш на играч като Уилиан 3-годишен договор, изглежда, че гониш бързи резултати тук и сега. Само че ги гониш с мениджърски и директорски екип, който е твърде неопитен и все още се учи - някак едното и другото не се връзват.
От години феновете критикуват собствениците, че не влагат достатъчно средства за нови попълнения, но през последните 4 години Арсенал е хвърлил близо 500 млн. паунда на трансферния пазар. Просто при смените на треньори и директори нямаше как с тези вложения да бъде следвана една постоянна трансферна политика.
"Топчиите" счупиха трансферния си рекорд два пъти в разстояние на 6 месеца, за да вземат Александър Лаказет и Обамеянг, сякаш без ясен план как двамата нападатели ще могат да играят заедно. Рекордното попълнение сега е Никола Пепе, взето за 72 млн. през лятото на миналата година.
Но до днес котдивоарецът все още не е трайно интегриран в състава.
И докато клубове като Ливърпул подбират играчи, които се вписват във вече избистрената схема, при Арсенал изглежда, че просто се използват появилите се на пазара възможности с надеждата от тях да се образува състав с някакъв облик.
Трансферът на Томас Партей през октомври изглежда стъпка в правилната посока, но наскоро Артета призна пред испанско радио, че се нуждае от подсилване на "5 или 6 позиции". И тук големият въпрос е: реалистично ли е да очакваме тези липси да бъдат запълнени преди нивото на опитните като Уилиан и Обамеянг да падне рязко заради напредналата им възраст?
Продажбите при Арсенал също не вървят добре напоследък и най-вероятно в края на сезона Йозил ще стане поредният футболист на отбора, който напуска без трансферна сума. "Артилеристите" ще трябва да реализират доста повече продажби, за да могат да финансират една следваща фаза от еволюцията си.
Вероятно с привличането на опитни играчи, те са се надявали на бързо завръщане в Шампионската лига и използване на постоянно увеличаващите се приходи в турнира. Но това завръщане изглежда все по-малко вероятно.
Така че големите проблеми на Арсенал са два: краткосрочен и дългосрочен: моментната криза и цялостният спад.
Едното може бързо да бъде решено с няколко победи на терена, другото се нуждае от доста повече работа зад кулисите.
Ако Микел Артета все още беше само старши треньор, той щеше да бъде отговорен единствено за моментната криза. Като мениджър, вече трябва да мисли как да реши и двата проблема, а това е една огромна задача за човек, който за пръв път е на подобна длъжност.
Спиране на пропадането е достатъчно голямо предизвикателство, а обръщането на посоката на развитие на клуба ще е постижение на съвсем друго ниво. Артета не бяга от отговорност и е готов да поеме куршумите при неуспех, но това ли е идеята - той да бъде обвинен за всичко?
Нека наставникът отговаря за слабото представяне на терена.
Ако направим стъпка назад и видим общата картина обаче, доста хора направиха Арсенал това, което е в момента, като започнем от собственика Стан Крьонке и тръгнем надолу по веригата.
И тъй като толкова много хора са отговорни за неуспеха, тогава тези, които обръщат хода на развитието, също няма как да са един или двама.
