За заплатата му няма смисъл са говорим. 350 хиляди паунда седмично са умопомрачителни пари. Но дори и такова несметно богатство понякога не е в състояние да прави хората щастливи. В случая на Месут Йозил това е абсолютно сигурно.
Получава парите си, но радостта я няма. Бившият германски национал преглътна много горчиви хапове през последните години, а изваждането му от състава на Арсенал беше поредният удар за него. Може би най-съкрушителният.
Йозил, който е най-добре платеният играч в клуба, игра във всеки мач от Висшата лига под ръководството на Микел Артета, докато сезонът не беше спрян поради пандемията от коронавирус. Оттогава той не е записал участие дори и на резервната скамейка. Полузащитникът бе оставен извън състава и за турнира Лига Европа, което можеше по-лесно да приеме, но хвърлянето му зад борда за битките в Премиършип от мнозина се приема за знак, че краят на Йозил в Арсенал е много близо.
"Наистина съм дълбоко разочарован от факта, че засега не съм включен в състава за сезона във Висшата лига. При подписването на новия ми договор през 2018 г. демонстрирах своята лоялност и преданост към клуба, който обичам. И ме натъжава, че не получих отплата. Както току-що разбрах, в днешно време лоялността е нещо трудно. Винаги съм се опитвал да бъда позитивен с надеждата, че може би има шанс да се върна отново в отбора. И така седмица след седмица. Ето защо досега мълчах.
Преди избухването на коронавируса бях наистина доволен от развитието ни под ръководството на новия треньор Микел Артета. Бяхме на верния път, а представянето ми беше на наистина добро ниво. Но след това нещата отново се промениха и повече не ми се даде право да играя за Арсенал."
Пренебрежителното отношение към Йозил бе посрещнато с голяма доза критика. Джак Уилшър, Йън Райт и Гари Линекер бяха само част от футболните хора в страната, които открито демонстрираха подкрепата си към германеца.
Бившият мениджър на Йозил в северен Лондон Арсен Венгер също застана зад него и предположи, че зад кулисите се случват неща, за които феновете не предполагат.
Венгер заяви пред Sky Sports следното: "Не знам какво се случва в клуба на ежедневна база. Знам само едно нещо - креативните играчи са перфекционисти и понякога са малко по-чувствителни от останалите. Затова трябва да бъдат насърчавани. Защото, ако искаш да направиш рискован пас, ти трябва увереност. А креативните играчи са тези, които правят тези рисковани пасове и правят отборите си опасни за противниците.
Месут Йозил е изключителен футболист. Това, което се случва в момента между него и клуба, със сигурност не опира само до спорта, убеден съм в това.
Той е футболист с успехи. Той е световен шампион. Той е изключителен футболист. Защо не играе? Не знам. Играчът трябва да уважава решението на треньора си, но и да се бори да си върне самочувствието си и мястото си в тима. Месут е боец, противно на това, което си мислят хората. И притежава достатъчно качество, за да се върне в отбора. Така че от него зависи да си върне самочувствието."
Дали Йозил и наставникът на Арсенал Микел Артета са врагове зад кулисите на "Емиратс", предстои да разберем.
Но въпреки коментарите на Венгер, няма доказателства, които да предполагат, че решението на испанеца да го изхвърли от състава се основава на нещо различно от чисто футболни причини.
Когато бяха съотборници, двамата винаги демонстрираха огромен респект един към друг.
Още през 2013 г., малко след като Арсенал подписа с Йозил, Артета заяви: "Това беше страхотно послание от страна на клуба. Всички наистина очакваха топ, топ играч, вероятно нападател, а не "десетка", но в крайна сметка вече имаме един невероятен футболист, който ще даде подем на всички - не само на нас, но и на феновете, които са развълнувани и искат да ни гледат. Искат да видят как той прави голямата разлика. Играч като Йозил ни дава голяма крачка напред и вече разполагаме с още един, който може да реши сам изхода на всеки мач. Той е доказвал многократно, че е в състояние да го прави и това е страхотно. Колкото повече такива играчи имаме, толкова по-големи са шансовете ни във всеки двубой."
През 2014-та пък Артета каза: "Когато си играч като Йозил с всичките си харектеристики като цена и характер, хората или те обичат, или не те харесват изобщо. Когато си артист няма как да си изумителен всяка божа седмица. Много по-трудно е за креативните играч да поддържат непрекъснато такова ниво. Противниците постоянно се опитват да им попречат да блестят. А хората питат защо е изчезнал блясъкът им. Когато това се случи на Йозил и останалите като него, те са критикувани, а най-трудно за тях е след дербитата. Но никой не може да отрече, че Йозил е специален играч. Неговото движение, спокойствието му и завършващият му пас са превъзходни."
През 2015 г. Артета отново не спести суперлативите си:
"Това, което най-много ми харесва в Месут, е, че той си каза: "Аз съм човекът, мога да издържа на напрежението и когато отборът има нужда от мен, съм на линия, за да му помогна и да спечелим."
Четири години по-късно испанецът вече беше мениджър на Арсенал, поемайки юздите от Унай Емери.
Още на първата си пресконференция той подчерта важността на Йозил за Арсенал с думите: "Той е огромен играч за отбора. Искам да разбера футболистите как се чувстват и от какво се нуждаят. Когато ги разбираш, можеш да ги накараш да се съсредоточат върху нещата, които са от най-голямо значение и които оказват най-голямо влияние върху отбора на терена и извън него. Познавам Йозил и знам кога нещата при него се получават. Моя работа е да извлека най-доброто от него."
Дали Артета ще признае, че не е успял да си свърши работата, или има нещо друго зад кулисите на клулба, което не знаем? Само можем да гадаем.
Но по една или друга причина кариерата на германеца в Арсенал е на приключване. А може би приятелството му с Артета вече е приключило.
