Явно това е единственият начин футболът да се завърне у дома

It's coming home, пеят екзалтираните англичани, за да захранват мечтите, че най-сетне националният им отбор ще ги зарадва на някое голямо първенство.

Но футболът не се е "завръщал у дома" още от 1966 г., когато един гол-фантом на Джеф Хърст в продълженията срещу Германия се оказва и побѐден. 

Топката не преминава голлинията, но попадението е присъдено - защото на домашното Световно първенство и стените помагат. И съдиите също.

С онзи епизод се изчерпват титлите на родината на футбола в големите първенства. Една световна купа, нула европейски титли. И вечната мечта футболът някой ден да се завърне отново у дома, независимо как точно.

Над половин век по-късно Англия отново е на крачка от нещо голямо, след като се класира на първия еврофинал в историята си.

И на собствен терен отново получи решаващо рамо от висшите футболни сили.

На обновения "Уембли" този път нямаше измислен гол, но пък видяхме ужасно пресилена дузпа, изсмукана от пръстите на нидерландския съдия Дани Маккели. 

Кой уби мечтата на Дания: Полицай от Ротердам със спорни съдийски качества

Дани Маккели често забърква скандали

Впрочем същият, който трябваше да се извинява на Португалия през март, когато бригадата му проспа чист гол на Кристиано Роналдо в последните секунди на световната квалификация срещу Сърбия. 

Този рефер се намеси в продълженията на Англия-Дания при резултат 1:1 - с отсъждане на наказателен удар за леко падане на Рахийм Стърлинг след минимален контакт с двама датски футболисти.

А по пътя си към пеналта, Стърлинг почти прескочи втора топка на терена, заради която реферът не прецени за нужно да спре играта.

Естествено, датчаните бяха бесни от отсъждането, за което съдията не се консултира с ВАР, а явно и не получи сигнал оттам, че е допуснал безспорна грешка.

В ситуацията крилото на "трите лъва" успя да се промъкне между Йоаким Мееле и Матиас Йенсен и да се строполи на тревата, като първо усети лек допир с десния крак на Мееле, а после и докосване от протегнатата ръка на Йенсен.

Накрая, когато Стърлинг вече беше започнал да пада, имаше съприкосновение и в областта на бедрата между него и Йенсен. Това вероятно е убедило отговорниците за ВАР, че съществуват достатъчно основания Маккели да посочи бялата точка без да трябва да бъде коригиран.

По-сериозният гаф на арбитъра и на системата за видеоарбитраж е, че дружно проспаха втората топка на терена, намираща се между тъчлинията и наказателното поле точно по десния фланг, през който Стърлинг проби.

Една от резервите на Дания даже сигнализира на страничния съдия и му посочи излишната топка, но никой не му обърна внимание.

Впоследствие от УЕФА направиха лаконичен коментар на ситуацията пред The Athletic - че при всеки казус относно допълнителна топка на терена, главният съдия и ВАР имат пълното право да преценят дали съществува проблем и дали играта трябва да бъде спряна или не.

Да, преценява се според случая. В съответното положение втората топка очевидно пречеше на играта и ако Маккели беше счел за нужно, можеше да спре атаката преди изобщо да се стигне до спорното падане в пеналта.

Хари Кейн изпусна от 11-те метра, тъй като изпълнението му не беше добро и Каспер Шмайхел хвана ъгъла му, но нападателят имаше късмета топката да се върне при него, за да направи добавка на празна врата.

Така Кейн изравни рекорда на Гари Линекер за най-много попадения за Англия на големи първенства, а голът се оказа решаващ - просто Дания нямаше сили да отговори.

Като цяло, Англия беше по-добрият отбор в полуфинала и заслужаваше успеха, колкото и геройски да се държаха датчаните. Но не биваше победата да идва по този начин.

Усещането за несправедливост беше подсилено още повече от храбрата игра на Шмайхел на вратата на Дания - той спаси всичко възможно (9 спасявания), включително и дузпата, макар че преди нея фен на противника му светеше с лазер в очите.

Логично, пламенни дискусии около решението на съдията се разразиха и в телевизионните студиа след срещата, както и онлайн.

Хора като Жозе Моуриньо, Арсен Венгер и Рой Кийн изразиха несъгласие с отсъждането, което помрачи иначе приличните впечатления от съдийството на това първенство. 

Самият Рахийм Стърлинг беше категоричен, че срещу него е имало нарушение, но изглежда не са много футболните фенове извън Англия, които му вярват.

Дори някои британски медии признаха истината - че контактът е бил минимален, а падането на Стърлинг твърде лековато.

Обсъжданията може да продължат с години, но няма да променят нищо. Англия е на финал и има уникален шанс на своя национален стадион да победи Италия и да вземе първа европейска титла в историята си.

Е, ако англичаните успеят, тази дузпа винаги ще им бъде жлъчно припомняна, също както онзи гол на Джеф Хърст.

Но за феновете на Острова важното е футболът да се завърне у дома - пък дори единственият път към триумфа да минава и през съдийската стая.

Sportcafe Авантаж

Ако искаш да си шампион, трябва да умееш и да страдаш

Мачът на страданието изпрати непримиримите "адзури" напред