Кристиано Роналдо има всички основания да изглежда нещастен, докато играе с екипа на Манчестър Юнайтед.
Превърна се в традиция камерите да гравитират около него след поредната издънка на отбора - в опит да уловят в някое от израженията на звездата истинските му чувства спрямо случващото се на "Олд Трафорд".
Така беше и след поредното достигнато дъно през сезона със загубата с 0:4 от средняка Брайтън.
За пети път през това първенство Юнайтед допусна 4 или повече гола и ехидната усмивка на Кристиано при четвъртия гол във вратата на Де Хеа срещу Брайтън сякаш казваше всичко.
Но последните медийни слухове гласят, че Роналдо е споделил със съотборниците си желанието си да остане в клуба и да изпълни договора си, който е за още един сезон. Условието е новият мениджър Ерик тен Хаг да потвърди, че има нужда от него.
Всички сътресения в Юнайтед превръщат ситуацията на португалеца в същински ребус, стоящ пред Тен Хаг и ръководството.
Не че суперзвездата изкара слаб сезон в индивидуален план. Той отбеляза 18 гола във Висшата лига и неведнъж именно неговите точни изстрели се оказваха лепилото, поддържащо рехавата конструкция на този състав.
Между успеха с 4:2 над Лийдс на 20 февруари и този с 3:0 над Брентфорд на 2 май, Юнайтед отбеляза 10 гола в 9 мача и 8 от тях бяха дело на Роналдо, включително два хеттрика.
А когато той престана да бележи по-рано през сезона, резултатите тотално се сринаха и между септември и ноември тимът инкасира 5 загуби в 7 срещи.
Въпреки това, далеч не е сигурно, че задържането му е добра идея, дори самият Роналдо да е съгласен да остане.
Едва ли някой би оспорил, че Манчестър Юнайтед се нуждае от тотални и решителни промени - ако този сезон показа нещо за отбора, то беше именно това. Така че е логично да се запитаме: въпреки головете, разумно ли е един 37-годишен нападател, който вече не може да пресира, да води атаката за втора поредна година?
Когато Кристиано се завърна в Манчестър, не беше трудно да се предвидят паралелите с периода му в Ювентус.
Личната му резултатност си остана висока в Торино, но с него Юве не се доближи до спечелване на Шампионската лига. Даже "бианконерите" с готовност се освободиха от заплатата му през миналото лято, за да се захванат с преструктуриране на състава си.
Съвременната Висша лига е свят на яростна контрапреса и постоянни физически сблъсъци. В такава среда Роналдо неведнъж през сезона изглеждаше като риба на сухо - не по-малко от някои от най-злополучните си съотборници.
Една от постоянните грешки в клубната политика от последните години е свързана именно с предоверяването на модели и фигури от миналото.
В този смисъл Роналдо през 2022 г. е материализирал се спомен от славните, но завинаги отминали времена на сър Алекс Фъргюсън.
Днес португалецът вече не е същият футболист и е трудно дори да си представим как Ерик тен Хаг би го интегрирал в един модерно организиран отбор с максимална експлозивност в атака и защита.
В същото време обаче, извън терена Роналдо не е залязваща фигура с утихващи функции, а световна звезда, простираща се отвъд рамките на футбола.
Заплатата му е огромна, но самото му присъствие влияе невероятно добре на популярността на Юнайтед в социалните мрежи, на продажбата на фланелки и на целия маркетингов статут на клуба, затова няма как да разглеждаме CR7 единствено като футболен актив.
Комерсиалният аспект даже изглежда по-важният за собствениците, което пък демонстрира най-фундаменталния проблем на Манчестър Юнайтед: това е две трети бизнес начинание и една трета футболен клуб.
Все пак съществува сценарий, при който Кристиано би могъл да е много полезен на Ерик тен Хаг.
Ако например нидерландецът му предложи позиция на играещ помощник-треньор и го помоли да се примири с по-малко игрово време, Роналдо може да влезе в нова роля. И да помогне на останалите да придобият манталитет на победители.
Отговаря ли обаче това на характера на португалеца, притежава ли той страст към играта извън самия себе си и собствените си постижения?
И може ли наистина да бъде треньор на елитно ниво? Защото Юнайтед се нуждае от елитни треньори и нищо по-малко от това.
Най-важното в случая е Ерик тен Хаг да бъде оставен да направи самостоятелно футболно решение дали да остави Кристиано Роналдо или не. Нидерландецът е назначен, защото познава играта, има визия и трябва да е наясно какво иска и какво не иска в състава си.
Познавайки управлението на Юнайтед обаче, феновете има защо да се опасяват, че решението ще бъде взето от други хора в клуба, водени от принципи извън футбола.
Дали завръщането на Роналдо представлява успех или провал всеки може да прецени за себе си, воден от личните си представи и пристрастия.
Но ако Манчестър Юнайтед иска да се подобри значително през 2021/22, двете страни трябва поне да признаят, че се налага нещо в отношенията им да се промени.
Юнайтед се нуждае от пълен, категоричен рестарт - а нагаждане на тактиката около същия 37-годишен централен нападател не е новото начало, което ще спре пропадането.
