Свикнали сме в края на февруари и март не само да чакаме пролетното пробуждане, но и да ставаме свидетели на началото на най-яркото шоу в световния футбол. Фазата на директните елиминации в Шампионската лига са стандарт за качество и това отдавна се възприема за аксиома.
Най-добрите отбори, най-ярките звезди, перфектно телевизионно шоу и, разбира се, наличието на интрига. Последната точка е задължителна, защото предвидимостта на терена е една от най-лошите страни на футбола.
Във водещия европейски турнир, в който повечето участници са съпоставими по класа, и който влиза в решителната си фаза, интригата е гарантирана. Даже понякога е в излишък, както се случи по-миналата година. По това време на 2019-а тези, които излязоха като победители от групите и по правилник гостуват в първия осминафинален сблъсък, спечелиха само три срещи от осем. А само в една от двойките (Шалке - Манчестър Сити) всичко бе решено още след първия мач.
Три седмици по-късно обаче светът видя как Аякс бие Реал Мадрид с 4:1 на "Бернабеу", както и парижкото чудо на Манчестър Юнайтед, който отстрани ПСЖ след загуба с 0:2 у дома.
А колко драматично бе в останалите двубои.
Феновете в Мадрид съсипаха Кристиано Роналдо, а португалецът отмъсти на Атлетико с хеттрик на реванша и се присмя на Диего Симеоне. Ливърпул удари категорично Байерн Мюнхен като гост след нулево равенство на "Анфийлд". Порто докара Рома до продължения, а дори Лион, разбит по-късно на "Камп Ноу", бе запазил реални шансове за достигане до четвъртфиналите преди втория мач.
Миналата година коронавирусът провали шоуто и част от реваншите се проведоха чак през август.
Първите срещи обаче се състояха по график и победителите в групите отново записаха само три победи и в една от двойките нещата станаха ясни мигновено след като Байерн не срещна съпротива при визитата на Челси и си тръгна с успех с 3:0. Манчестър Сити пък преодоля Реал с 2:1 в испанската столица.
Независимо от това, след първата среща Зинедин Зидан все още не беше загубил репутацията си на треньор, който никога не е бил отстраняван във фазата на преките елиминации, така че мачът реванш в Манчестър се очакваше с огромен интерес. Както и ответните срещи на другите шест двойки, където дори Валенсия вярваше в чудото след 1:4 с Аталанта, но Йосип Иличич се развихри и вкара четири гола на "Местая".
Спомняйки си всичко това, не е лесно да си обясним къде изчезна магията. И как победителите от есенните групи спечелиха седем от осемте изиграни мача досега?
В същото време Байерн, ПСЖ, Ливърпул и Манчестър Сити са с единия крак на четвъртфиналите и ако не сте фен на някой от тях, спокойно можете да не гледате реваншите. Дори Борусия Дортмунд, който е едва шести в Бундеслигата, вкара три на гости на Севиля.
Колебанията на вестфаленския тим и епизодичните изригвания на андалусийците все пак оставят лек намек за интрига на реванша. А лидерът в Испания Атлетико Мадрид има време да преодолее мини кризата си и да търси обрат срещу Челси в Лондон след поражението на неутрален терен с 0:1.
Аталанта също не е за отписване. И не защото по правило почти всички, които не са за Реал, ще застанат на страната на "бергамаските". Въпросът е в чудовищните кадрови проблеми на испанския шампион и във факта, че Аталанта е способен на всичко, когато на терена са 11 срещу 11. В Бергамо домакините твърде рано останаха с десетима.
От победителите в групите на Ювентус вероятно ще му бъде най-трудно и ще трябва да се напъне сериозно срещу Порто. Вече споменахме за подвига на Роналдо срещу Атлетико, а сега португалецът се готви за нов.
В заключение трябва да отбележим, че имаше и паметни моменти в първите осминафинали.
Няма как да не се възхитим на представянето на Килиан Мбапе срещу Барса, на Ерлинг Хааланд срещу Севиля и на задната ножица на Оливие Жиру срещу Атлетико. Но мач, който да ни погълне, и да изгледаме на един дъх като че ли нямаше - двуостър, напрегнат, непредсказуем. Този път определено аксиомата не се потвърди.
Изглежда, че лудият пандемичен ритъм за завършването на предния сезон и започването на новия, оказа своето влияние. Евротурнирите се превърнаха в надпревара на уморени коне. Да не забравяме и натовареността на националните състезатели, свързани с нововъдените микроцикли от по три мача.
Освен физическото изтощение от срещите и пътя, вече имаме и фактори като коронавируса и мерките за ограничаването му, които още повече товарят състезателите.
Възможно е спечелването на "ушатата" накрая да опре до това кой е запазил най-много свежи и здрави футболисти, избягвайки вълната от контузии и инфекции с Covid-19.
Разбираме всичко това добре, не падаме от Марс. Но въпреки всичко ни се ще да гледаме нещо специално. Просто така ни е научил най-силният клубен турнир на планетата.
