Онзи ден търсих гимназиалния си албум, провокирана от предстоящата среща на класа ни. Надникнах в един от онези шкафове, които съществуват във всеки дом, и които са натъпкани догоре със стари вещи и безброй джунджурии.
В подобни кътчета обикновено пазим малки, лични вещи, с които по някаква причина не искаме да се разделяме: ваза - подарък за някой отдавна отминал рожден ден, колекционерски салфетки, стари ръчни часовници, ексцентрични свещници и всевъзможни декоративни дрънкулки със сантиментална стойност.
Докато ровичках в хранилището на спомените, от купчините изпадна още един предмет от миналото: стара пътна карта на България - Институцията, без която преди години никой не тръгваше да шофира, особено на дълъг път. Така беше някога: от София до Балчик или Шабла, от Пловдив до Велико Търново и Русе - където и да се намираш, където и да отиваш, задължително отваряш картата.
Надявам се, че си спомняте как изглежда този артикул. Ако ли не, вероятно не сте запознати и с музикалните касетки, с "Балканчетата", със стъклените топчета, с дъвките "Турбо" с картинка на автомобил и с останалите "динозаври" от миналото.
В онези древни времена, за които говоря, и които приключиха окончателно вероятно преди десетина години, добрата стара хартиена карта правеше пътуването из България възможно.
Бях дете, когато баща ми спираше стария автомобил на някое безлюдно кръстовище и се почесваше замислено, докато се чуди в коя посока да поеме. "Като няма табела, ето ти картата", подсещаше го майка ми.
Огъната, измачкана, изцапана с кафе и домашно сладко, изгорена, лепена с тиксо, с оцветени маршрути и задраскани населени места и забележителности, това скромно печатно издание пази историята на семейните ни пътувания из родината.
Днес, през 2018 година, шофирането е тотално различно изживяване.
По пътищата се движат по-нови, по-сигурни и по-умни автомобили. Те имат сензори за паркиране, сигнализация за движение в мъртвата зона, съобщават какво е налягането в гумите, измерват температурата на седалките и най-вече са снабедени с вградена навигационна система, която спестява куп главоболия и прави шофирането по-бързо и по-безпроблемно.
Вездесъщият GPS изключва (поне в повечето случаи) възможността да се загубиш, а ако случайно вземеш, че сбъркаш отбивката, системата веднага преизчислява новия маршрут. Вярно е, че много шофьори се изнервят от монотонния глас на приложението: "След 200 метра завийте надясно... След 100 метра завийте надясно... Завийте надясно..."
И да, дразнещо е, но не е чак такава болка за умиране, особено като се има предвид, че умните пътни карти следят трафика в реално време, заобикалят тапите и имат куп настройки за улеснение при придвижването от точка А до точка Б.
Аз лично не мога без навигация, дори прекрасно да знам къде отивам. Обичам да си отбелязвам онлайн хубавите места, които съм открила случайно, навъртайки километража. Мога да споделя локацията с приятели и дори да организираме набързо общо пътуване дотам.
И изобщо светът все повече става дигитален - и някогашните предмети влизат във смартфона, увеличавайки усещането ни за удобство и възможностите за свързаност.
Точно както пътната карта се превърна в GPS, така и клубната ми карта ClubSmart от Shell, която доскоро използвах единствено като пластика, вече е в смартфона ми и сега мога да я ползвам навсякъде и по всяко време, без да е предметна част от портфейла.
С дигиталната карта от Shell и мобилното приложение мога лесно да проверявам колко точно ClubSmart точки притежавам, колко съм натрупала при последните зареждания и какво може да закупя с отстъпка срещу натрупаните точки – a това е информация, която беше немислимо да видиш с пластиката.
За да използвам дигиталната си карта, е достатъчно да въведа номера на физическата си ClubSmart карта в приложението Shell на смартфона. Автоматично генерираната за мен дигитална карта ме улеснява при заплащане на гориво или на избран от мен артикул във всеки търговски обект Shell, като е достатъчно да я отворя на екрана и да я доближа до четеца на касата.
ClubSmart картата осигурява бонуси, промоции и изгодни оферти, когато зареждам гориво или пазарувам и всичко това вече се случва практически без усилие от моя страна.
Вярно е, че манията по "умните неща" понякога ражда глупости, но не и когато говорим за пътуване.
И понеже технологиите ни улесняват все повече и повече при придвижване, то за нас остават само плюсовете: а те се състоят в безкрайно повече възможности да се посветим на най-важното - удоволствието от пътя и чистата наслада от шофирането.
