Това е рубриката на Webcafe.bg и Shell „Бензин в кръвта".
В нея ви представяме интересни българи, които водят динамичен живот, пътуват много и обичат приключенията. Показваме ви също пленителни места, които можете да посетите само с едно или две зареждания на колата.
За какво се сещате, когато някой започне да ви разказва за семейния си Opel Corsa?
Най-вероятно за скромно автомобилче, което се справя добре с градския трафик и ви е изненадало с възможностите си да носи багаж или пък да вози повече хора от очакваното. Едва ли обаче си мислите за състезателен автомобил от някогашната група А с тегло под 1000 килограма, сериозна, макар и неуточнена мощност и дълга състезателна кариера.
Това е Corsa-та на доктор Христо Попов, с която първо се състезава той, след това големият му син Марио, а сега с нея се надбягва и другият му син Виторио.
Това са главните герои в тази история, а освен тях място в нея имат и съпругата на Христо и майка на Марио и Виторио - Мая, както и малката им сестра Анджелина, чиято роля в бъдещето на рали семейството е все още неясна.
Стартът дава Христо в началото на 90-те години, когато като запален по моторните спортове младеж се явява на конкурс за навигатори при бившия рали шампион на България Павел Жеков.
„Всъщност, конкуренцията не беше много сериозна, тъй като част от момчетата, с които се явихме при Жеков не бяха разбрали за какво става дума и мислеха, че се търси преводач, а не навигатор", спомня си с усмивка Христо.
Следва одобрение от страна на Жеков и двамата стартират в рали „Сливен 1991" - първи старт на Христо, който му носи и победата в генералното класиране във второто ни най-голямо автомобилно рали.
През 90-те години на миналия век Христо, който междувременно се труди и като лекар, се нарежда сред най-добрите навигатори в България, печели титлата в клас А/5 през 1995 година с Турал Метков, а по-късно решава да се пробва като пилот.
Естествено, рали манията обхваща цялото му семейство. Марио, а след това и Виторио.
Идват първите взети под наем коли, а накрая и покупката на въпросния Opel Corsa, който преди да се превърне в рали автомобил, записва прилично участие в българския пистов шампионат. Това става през 2010 година, Марио навършва 18 години и записва първия си старт с този автомобил в домашното му състезание - рали „Сливен".
„Марио стартира с тежко преживяване, декласираха го в първото му състезание, което той понесе тежко - обяснява Христо. - Това беше първият ни сериозен проблем с тогавашното ръководство на Българската федерация по автомобилен спорт (БФАС), което открито демонстрираше двойни стандарти спрямо състезателите."
Всъщност, обяснението на Христо, който кръщава отбора си „Доктор Спийд", е доста политически коректно.
В действителност проблемът идва от това, че по тогавашните правила автомобилите от един клас, в случая А/6 (коли с един двигателен мост и с атмосферен двигател с обем 1,6 литра), имат различни минимални тегла за състезанията на писта и рали. Corsa-та на Марио идва от пистовия шампионат, в новия отбор не проверяват за това несъответствие и отиват направо на старта на рали „Сливен". И проблемите не закъсняват. Но трябва да направим едно уточнение, което показва некоректното отношение към младия пилот - по-ниското от разрешеното тегло се установява на техническия преглед преди старта, комисарите не уведомяват тима за него, пускат го в състезанието и по-късно го декласират, когато обявяват, че колата му не е редовна.
Малко по-късно Марио заминава да учи в Англия, което естествено се отразява на честота на състезанията му у нас, но присъствието му в ралитата не остава незабелязано, а той и Христо успяват да привлекат на своя страна вече култовия спонсор „Зайо Байо", като тази „титла" бързо замества името на пилота сред публиката.
„Идва Зайо Байо", можеше да се чуе много често по отсечките на нашите ралита през 2011 и 2012 година.
След като завърши в университета в Уорчестър, Марио остава да работи в Англия, а след това се мести да живее в Шотландия. Доктор Попов обаче вече подготвя следващия пилот - Виторио, който днес е на 16 години.
Кариерата на Виторио стартира с АТВ - четириколките за офроуд, които са по-трудни за управление от мотоциклет, но вървят като автомобил. Виторио е звездата в школата на Тодор Христов, един от първите двама българи, участвали в рали „Дакар". След това Виторио се прехвърля в колоезденето, и както казва Христо - „знаехме, че това е отлична физическа подготовка за автомобилния спорт".
Виторио няма проблем със скоростта или хладнокръвието, когато трябва да овладее машината в критична ситуация - АТВ приключенията и спусканията в колоезденето помагат за това.
И тази година 16-годишният пилот дебютира в българския рали шампионат. Както и в началото на кариерата на Марио, негов навигатор е баща му Христо.
На рали „Сибиу" двамата изкараха само няколко отсечки заради поредица от проблеми в колата, на рали „България" не стигнаха до официалния старт във Варна заради нови технически трудности. Но двамата не се отказват лесно и бяха готови за рали „Твърдица-Елена".
Там състезанието също започна трудно - нови технически проблеми, все пак въпреки ревизиите, Corsa-та на Виторио е вече на преклонна възраст за състезателен автомобил.
За втория ден на надпреварата обаче всичко е оправено и двамата се катапултират в класирането, отлепвайки се от последната позиция, като успяват да изскочат с девет места напред в подреждането.
„Много съм доволен от Виторио, кара разумно, атакува на трудните места, има контролирана агресия в пилотирането му - доволен обяснява Христо след финала на рали „Твърдица". - Програмата ни се оказа по-различна от очакваното, но за този сезон получихме подкрепата на сервиз „Лукс", без тяхна помощ нямаше изобщо да стартираме, това е сериозен плюс за Виторио, защото понякога колкото и да ми се иска не мога се справя с всичко сам."
Сега екипажът на „Доктор Спийд" подготвя автомобила си за рали „Сливен" през септември, а Христо преследва още една своя идея - захванал се е да организира рали във Велико Търново.
„В последните години има криза и в организацията на автомобилни състезания - обяснява доктор Попов. - Някои от организаторите се умориха, пилотите имат нужда от нови отсечки и предизвикателства, а има и общини, които осъзнаха, че могат да спечелят внимание от страна на хилядите фенове на ралитата, както и пари от тяхното посещение на града-домакин на състезанието. Случаят с Велико Търново е точно такъв, надявам се, че ще се справим."
Христо често казва, че е щастлив баща със синовете си и допълва, че те не карат за купи и медали, а за емоцията и тръпката.
И винаги признава единствената си сериозна грешка, още по времето, когато пилот на семейната Corsa беше Марио.
„Стана на рали „Твърдица" - спомня си Христо. - Марио катастрофира на един етап, нямаше никаква информация какво се е случило с него, организаторите се замотаха, забави се тръгването на колата на сигурността. Чаках, чаках, накрая нервите ми не издържаха, метнах се в колата и тръгнах да търся Марио и навигатора му по етапа. Намерих ги, двамата бяха невредими, дори колата не беше сериозно пострадала, бяха паднали в малко дере от едно мостче."
Естествено, Христо е наясно, че е нарушил правилата и след това дори не оспорва наказанието, наложено му от организаторите на ралито - 500 лева глоба, които трябва да бъдат платени веднага, за да може клубът да участва в следващото състезание.
„Платих ги, какво да направя, иначе трябваше да пропуснем рали „Сливен", спомня си Попов. Което явно изобщо не е било подлагано на обсъждане.