Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пловдивският дракон

Пловдивският дракон

Това е рубриката на Webcafe.bg и Shell "Бензин в кръвта".

В нея ви срещаме с интересни българи, които водят динамичен живот, пътуват много или просто обичат приключенията. Тук ще намерите също и нашата селекция от пленителни места, които можете да посетите само с едно или две зареждания на колата.

Както знаете, нито в Пловдив, нито в останалата част на България може да срещнете дракон. Но пък в южния град живее един изключително популярен човек, който носи такъв прякор - Дракона. Естествено, че става въпрос за Христо Стоилов, собственик и създател на автомобилната писта „Дракон" до пловдивското село Калояново.

Едва ли има българин, запален по високите скорости, който да не е завъртял поне една обиколка на трасето на Ицо Дракона, както му казват приятелите и познатите. Без значение дали става въпрос за ранната конфигурация на трасето, което поразително приличаше на пистата „Каталуня" край Барселона, където се провеждат състезания от Формула 1. Силно ви препоръчваме да пробвате отново напролет - новата секция в южната част на трасето е повече от интересна, вече има нов асфалт на дългата права, а Христо обещава за пролетта нов асфалт и разширяване на първия завой, извеждащ на тази права.

Христо е бивш автомобилен състезател, настоящ организатор на състезания и шеф на комисията за пистови състезания в Българската федерация по автомобилен спорт (БФАС), а бизнесът му, освен пистата, също е свързан с автомобили - внос и търговия с авточасти. Всъщност, пистата е кръстена на една от фирмите на Стоилов, в която участваше и един негов британски съдружник, който преди десетина години също с ентусиазъм стартираше в отделни състезания на пловдивското трасе.

„Да, всички ме познават покрай пистата - потвърждава с усмивка Христо Стоилов, който понякога си позволява да каже, че най-много се харесва в качеството си на „колекционер на автомобили". - Не знам откъде ме хвана тази идея, но е като вирус, който не ме пуска години наред."

Писта „Дракон" е открита през 2005 година и до днес си остава единственото такова съоръжение у нас, на което се провеждат автомобилни състезания, както и любителски карания.

„Началото на проекта за пистата стана възможно благодарение на предишния кмет на Калояново инженер Александър Абрашев, който изкара четири мандата на поста, а след това се оттегли от политиката - обяснява Стоилов. - След това купих парцелите около пистата, за да можем да се развиваме, а после започнаха сериозните инвестиции - в трасето, в боксовете, сградите, ресторанта, паркинга и т.н."

Има нещо, по което писта „Дракон" се родее с някои от легендарните британски трасета - като „Силвърстоун" например. Много от днешните писти на Острова, които естествено са за по-скромни състезания, са изградени на базата на военни летища, станали ненужни след края на Втората световна война. Нещо подобно се случва и до село Калояново. Стоилов купува старо селскостопанско летище и полосата му се превръща в днешната дълга права, като към нея започват да се добавят още участъци от състезателното трасе.

„Не ми се мисли за това колко пари съм вложил в пистата - откровен е Христо.  - И съм сигурен, че има бизнес модел, който позволява от такова съоръжение да се печелят пари. Просто трябва да го реализирам."

Когато започна предишните подобрения по трасето, т.е удължаването на пистата, Стоилов обясни, че е теглил кредити и отново потвърди, че не очаква помощ от никого.

„Нито веднъж досега никой не ми е помагал, нито федерацията, нито някой да дойде и да ми даде пари" - казва Ицо, но без да влага особени чувства.

"Защо да го правят? Аз искам да съм полезен на спорта, да помагам за развитието на пилотите, съдиите, да радваме публиката. Като искам, правя го и трябва да намеря начин да изкарвам пари от това. Никой няма да го направи вместо мен."

Малко по-напред в текста стана дума, че Стоилов е и организатор на състезания. На практика той е единственият човек в България, който е организирал състезания от всякакъв тип. Пистовите надпревари на неговото трасе - средно по две от нашия шампионат на сезон, се подразбират. За известно време организира планинско „Марково", което използва една от най-известните отсечки от рали „Хеброс". Стоилов бе организатор и на самото рали „Хеброс", когато пловдивчани бяха изпаднали в криза и трябваше да се търси как състезанието да се спаси. Тогава центърът на ралито се премества в Хисаря и естествено, има и супер специален етап на писта „Дракон".

Още нещо - за първи път тази година на пистата се организира и състезание по рали крос, което използва част от асфалтовото трасе и част от зоната за сигурност до дългата права за макадамовата част.

„Много състезания, иска ми се да пробвам от всичко, но имаше един период, в който не ми се занимаваше с нашите пистови надпревари - признава Стоилов. - Дори тук, на „Дракона", канех други хора за директори, нямах нерви. Бяха страшни разправии, пилотите се караха след всяко едно състезание, контестации, скандали, не издържам на такива неща."

Стоилов влага много усилия и в развитието на състезанията на затворен маршрут, макар че на пръв поглед това е неблагодарна задача.

„Шампионатът, особено групата на най-силните автомобили „Макси" е на такъв етап, че всяка промяна може да им се отрази зле - дипломатично обяснява Христо. - Все пак, съм доволен от последното състезание, колите са силни, радват публиката, а и момчетата ги карат здраво.

„Но за догодина ще решим проблема с фалстартовете, тъй като този сезон това се оказа една от неприятните теми - пилотите постоянно се обвиняват един друг в нередовни стартове, а на другите състезания често няма техника, която да отразява дали всички са тръгнали навреме или не. Гледат на око, което не е сериозно."

А малко встрани от грижите и проблемите на спорта?

„Тази година си направих един страхотен подарък - Ford Mustang Mach 1 от началото на 70-те години - усмихва  се Христо и погледът му блясва. - Много рядко получавам възможност да го карам, нямам време, но автомобилът е страхотен, като се кача и го подкарам и веднага се успокоявам и нервите ми минават.

„Карам си бавно, кефя се и си мисля за следващото нещо, което мога да направя. Досега се разправях с новия асфалт на дългата права, за пролетта ще останат промените по завоя преди нея, искам да стане по-бърз, с по-голяма зона за сигурност, да има повече траектории за атака там..."

 

Най-четените