Ако националите наистина бяха хайдути

Българският национален отбор по футбол съвсем скоро ще започне подготовката си за предстоящите квалификации за Мондиал 2018. Възпитаниците на Петър Хубчев посрещат Швеция на стадион „Васил Левски на 31 август и гостуват на Холандия на 3 септември.

По повод квалификациите, Българският футболен съюз продължи кампанията си #заедновединритъм с видеоклип, посветен на хайдушкото движение по родните земи.

Година след представянето на актуалните екипи на отбора, посветени на 140-годишнината от Априлското въстание, футболистите от националния отбор Петър Занев, Георги Миланов, Андрей Гълъбинов, Георги Костадинов и Александър Башлиев облякоха автентични хайдушки униформи и се научиха да боравят с 200-годишни оръжия.

А представяте ли си, ако футболните ни национали наистина бяха хайдути? Опитайте се… Ето как би изглеждала една евентуална футболна среща от времето на Априлското въстание:

България атакува Османската империя, но среща трудности поради липса на малшанс. Феновете развяват байрак, докато османската агитка се чуди кой го е ушил.

Страхотно центриране към Йовов... О, какъв пропуск! Прати топката отвъд връх Вола.

На терена се мятат бомбички и димки. Полицията не може да укроти феновете, а някои започват да замерят играчите на Османската империя с камъни и дървье.

Дълъг пас към Сливен, където кмет беше Йордан Лечков от Пеневата четата. Има много опит той в подобни мачове. Данчо пуска хубав пас в наказателното поле, но там…

Тежък сблъсък на Георги Иванов с турски защитник. Главата на Гонзо е разбита. Лежи юнакът, а медицинският щаб на българите, в бели премени, тихо нагазва трева зелена. Един му със спрей раната пръска, друг му студена вода дава да отпие.

„Кажи ми, че мога да играя, пък ми вземи душата”, крещи замаяната „синя” легенда. И догде противникът се усети, настана време и падна кървавият гол. Българите плеснат с ръце, па се прегърнат. Песни от трибуните хвръкнат в небесата. Мичмана крещи „Господ е българин”. Балканът пее хайдушка песен!

На #DeadLineDay, точно преди важния мач срещу свирепия противник, българите трансферират няколко руски играчи. Ивелин Попов ги кара с кораба Радецки от Москва. Спартак Москва. Сигурен е в успеха. За подкрепление е взел и Миланов, Александров и Занев.

Мачът свършва, а на стадион Шипка звучи гласа на Джоко Росич, лека му пръст: Е-е-ех, Николето, Николето... Всички дома те чекат, дома да им дойдеш. И ти додагяш, душо. Сърце мое, Николето....

Разгромът води до упадък на Османската империя, която губи лиценза си и е принудена да смени името си на Турция. Дори могъщият Боби не може да ги спаси. Турският отбор е болезнено наясно, че все още е жив, но не и цял.

Тежко, тежко! Вино дайте! Уискито с аулин е за слабите.

Новините

Най-четените