Ако опитаме да счупим българския футбол през някоя от изчанчените призми в съзнанието си, то по-голяма забава няма. Тъжното става куриозно, отчайващото - откровено смешно. То май и това е единственият вариант да преглътнеш този антибиотик (без рецепта), който ти набутва в устата родната интерпретация на най-славната игра.
Но, хей, стига черногледство! Да се посмеем с веселбата, която заля с помия, кръв и дим последната седмица по стадионите, а и преля извън тях. Защо да се кахърим, като Холивуд именно върху такива сценарии изгради величието си.
Първо бяха Венци и Гриша. Двама от големите. Никой вече не си представя футбола у нас без фразите на Венци Стефанов. Той е абсолютното доказателство на думите на героя на Брус Уилис от култовия "Последният бойскаут". "Вече в екшън филмите не е важно да застреляш някого, а да кажеш нещо остроумно след това..." Закачката е с Арнолд Шварценегер, но все едно е правена за шефа на Славия.
Почна се от нищо. Венци изригна срещу съдията Георги Йорданов и посочи клуба, който БФС подкрепял - Литекс. Отвърна му, и то доста постно, Трифон Попов. Наричат го президент, но в Ловеч той е по-скоро човекът, който трябва да "добута" казаното от Гриша Ганчев до някое медийно ухо. И Стефанов откровено му го каза.
И настана шоу като за касов филм.
Обсъдиха се качествата на кучетата на Ганчев - гледат ли футбол, колко разбират, знаят ли правилото за засадата. Едното вероятно си записва колко тичат играчите, а другото - има ли съперникът заучени статични ситуации. Може да ги пускат в съблекалнята на почивката, за да докладват на Любо Пенев. Стигна се и до обвинения в ръст, тегло и външен вид - точка след точка в актива на двата съперника, на ринга на безкрайните лафове. Та чак до долните гащи на опонентите! А бе, риторика и токшоу, невероятна работа! Човек ще рече, че мачът Литекс - Славия е утре, а от него се решава титлата! Холивудски сценарий за едно голямо родно дерби. Превюто и афтърпартито са по-важни от 90-те минути на терена.
Дойдоха и европейските галавечери, белязани с много шоу, което чак засенчи футбола. Във Франция левскари се поступаха с местни хулигани. Ей така, за майтапа. Гониха се из два площада на Лил, имаше бутилки, размяна на любезности. Все пак сме франкофони, или поне така ни убеждаваше президентът Желю Желев.
А какъв карнавал настана в София. По трибуните хората благодариха на шефовете на ЦСКА за управлението им с десет минути мълчание. По една за всеки успешен трансфер само това лято. После отвън опитаха да стигнат до централния вход на стадиона, искаха да разцелуват Димитър Борисов, Иво Иванов и Калоян Стоянов - триото, донесло толкова купи във витрината на клуба за има-няма 2 години управление. Но стигнаха само до ласки от полицаите, големи прегръдки паднаха. Хората толкова се разгорещиха в еуфорията, че някои се прибраха по домовете без една обувка, с половин яке, или с нови, модерни превръзки като кърпи на рап звезди по главите. Красиво и ефектно, в готовност за наближаващия Хелоуин.
Това, разбира се, не бе краят на хумора в ЦСКА. И съвсем нямам предвид онези 11 студенти от някой випуск за напреднали, които развеселиха цяла България на терена срещу Рапид. Техните шоупрограми се поизтъркаха, няма вече изненада. Холивуд на отбора внимание няма да обърне.
В неделя пътуващият театър на ЦСКА се премести в Перник, едно идеално място за спектакли. Там един от благодарните босове на ЦСКА доведе някакъв "Хор на софийските момчета" (повечето снажни и натренирани), за да благодарят на лидера на пиесата от четвъртък. Показаха му най-доброто от репертоара си. Прегръдки и пълен контакт. До болка.
Докато феновете си разменяха милувки, Лотар Матеус се запозна с прочутото по света пернишко гостоприемство и избяга от трибуните на арената, на която някой с достойно за уважение чувство за хумор е дал име "Стадион на мира". Първо германецът го очарова VIP-ложата сред половин човешки бой треви и до един зид, иззад който гледаше бъдещите двигатели на успеха си в националния. После явно агитката на Миньор го зърна, поздрави го по своя си начин - със средни пръсти, факли и димки, а Лотар избяга от народната любов (и пушек) в една сграда зад вратата.
Ден по-рано в Благоевград един пътуващ артист на свободна практика влезе в тоалетната на съблекалнята на гостите и "оплеска работата". Едуард Ераносян, наказан от ФИФА да не работи футбол няколко години, явно се е превъзбудил от шоуто на терена и отишъл да се облекчи. При отбора. Незнайно защо БФС сложи сериозна маска и иска да отнема точки на Локо (Пд). Това е противоестествено! Съвсем по холивудски Локо изгони официално Ераносян, когото никога не е назначавал. И ще избегне санкциите.
Но не мислете, че циркът е събрал шатрата. Чакаме пресконференции и нови диспути между феновете в ЦСКА. После може пак да има срещи за благодарности, а и радост от новото назначение в клуба. Все пак ЦСКА има за треньор българския Жозе Моуриньо. Човекът почна като преводач на Йоан Андоне, но явно се е учил усърдно, защото за десет месеца стигна до скамейката и реди състава. Милен Радуканов също така обаче тръгна по моуриньовски с убедителна победа в Перник.
Чакаме и Литекс - Левски. След него традиционно артистичните таланти (Батков или Ганчев) се вдъхновяват за някоя и друга солова постановка, която ще ни весели поне до другия уикенд. А тогава... Ееех, тогава ни чака Литекс - Славия! Тоест - кръгът се затваря (вж. втори абзац, с който започна шоуто миналата седмица).
При нас е весело. Понякога малко шумно, но никога скучно. Футбол с щампа "Холивуд".
