Майчице, идват "швеците": Паметните провали срещу най-ужасния ни съперник

Снимка: Getty Images

Последният засега мач между България и Швеция датира от 10 октомври миналата година в Стокхолм. Нищо по-различно от обичайното напоследък – тройка от шведите. Какво ли ни чака в четвъртък, 31 август, на „Васил Левски”?

Големият мач на Петър Жеков

Швеция – България 0:2
11 юни 1967 г., стадион „Росунда”, Стокхолм

Първата ни победа срещу Швеция датира от 1967 г. – най-силната година за футбола ни, когато ЦСКА и Славия играят полуфинали в турнирите на УЕФА, а шампион става изключителният състав на Ботев (Пд). В квалификациите за Евро `68 сме в една група с Швеция. Скандинавците се водят за голяма сила – олимпийски шампиони за 1948 г., световни вицешампиони десет години по-късно, най-добър тим в Европа за 1963 г. Но треньорът на България Стефан Божков се справя отлично с мача. Нападаме по крилата чрез пловдивските фурии Динко Дерменджиев-Чико и Георги Попов-Тумби. Най-отпред дебне Петър Жеков от Берое, голмайстор на „А” група и бъдещ носител на „Златната обувка”. В 23 минута именно бомбардировачът от димитровградското село Книжовник поразява вратата на Петерсен. След почивката Дерменджиев вкарва втория гол след пас на Жеката и печелим с 2:0. След мача всички са на голям банкет, даден от българския посланик в Стокхолм Лалю Ганчев.

Шведите мръзнат в хотел „Плиска”

България – Швеция 3:0
12 ноември 1967 г., стадион „Васил Левски”, София

Вечерта преди ответния мач, случайно или не, шведите са сюрпризирани твърде неприятно. В хотел „Плиска” става повреда в отоплението и гостите зъзнат цяла нощ. „Само с „Плиска” не бе достатъчно да се затоплим!”, мърмори треньорът им Бергмарк пред вестник „Футбол”, очевидно опитал повечко от прочутия български коняк. На терена всичко се решава в последни пет минути на първото полувреме. Никола Котков от Локомотив (Сф) е точен в мрежата на Ларсон, а след него звездата на столичния Спартак Васил Митков-Шопа удвоява. Четвърт час преди края Георги Аспарухов-Гунди е точен за 3:0. Толкова с победите ни срещу Швеция, от тук нататък няма повече...

Да изпуснеш десет гола

България – Швеция 0:0
15 юни 1974 г., „Рейнщадион”, Дюселдорф

На Световното първенство в Западна Германия се падаме в една група с шведите. С тях играем първия мач, в който избраниците на треньора Христо Младенов са сполетени от някакъв невероятен малшанс. Нашите изпускат точно десет чисти положения за гол. От десет не вкарваме нито веднъж!

Канонадата към Рони Хелстрьом почва още в първите минути, когато Павел Панов удря гредата. След това Хелстрьом избива с последни сили опасен удар на Христо Бонев. После Георги Денев прави два пропуска, преди Аспарух Никодимов да опита способностите на шведския вратар. Тъчреферът от Сингапур на име Говинахсами Супиа анулира гол на Панов след твърде съмнително решение за засада. Малко след това отново Панов обстрелва вратата от фаул, но гол пак като по чудо пак не влиза. След почивката в списъка на пропусналите влиза и Воин Войнов, после Бонев изтърва сам срещу вратаря.

След мача онези си плюят в пазвите, че са се разминали само с 0:0. Този резултат се оказва лош за България, тъй като в следващите два мача правим 1:1 с Уругвай и губим 1:4 от Холандия. Докато шведите измъкват втори равен 0:0 срещу Йохан Кройф и компания, а победата им с 3:0 срещу Уругвай ги праща в четвъртфиналите за сметка на България.

Нямаше го Ицо, да спаси Пената

Швеция – България 2:0
7 октомври 1992 г., стадион „Росунда”, Стокхолм

Мачът е квалификация за САЩ `94, заминаваме за Стокхолм с навирени гребени, тъй като преди това бием Франция с 2:0 в София. Но в българския тим заради наказание отсъства голямата звезда Христо Стоичков. Вместо него Димитър Пенев пуска Мъри Стоилов, тогава голмайстор на турския Фенербахче. Играем трагично и губим с 0:2.

Все пак криво-ляво устискваме без гол през първото полувреме, но после играещият в Борусия (Мьонхенгладбах) Мартин Далин огорчава след удар с глава Боби Михайлов с гол, при който защитата ни увисва като прани гащи. Щефан Петерсон, който по онова време носи екипа на Аякс, съвсем ни отчайва с втори гол, отново след неумела игра на отбраната и вратаря Боби Михайлов. „Нямаше го Ицо, да спаси Пената”, коментира пресата в София и вече точи секира за главата на Стратега от Мировяне. Добре, че не сполучва в това начинание…

Последен гол, последна точка

България – Швеция 1:1
8 септември 1993 г., стадион „Васил Левски”, София

Преди 24 години измъкваме последната си засега точка срещу шведите. Това става в ответния мач от кампанията за САЩ `94, а голмайсторът е Христо Стоичков. Ицата е точен от дузпа през първото полувреме, отсъдена от полския рефер Рихард Войтех за събаряне на Емо Костадинов. При изпълнението Камата гледа вратаря им Томас Равели като палач жертвата си, и го пронизва хладнокръвно с левачката.

Няма и пет минути след това обаче правим чудовищна глупост. Защитата ни разиграва топката в нашата половина и търси начин откъде да я подаде напред. В един момент капитанът на испанския Бетис (Севиля) Трифон Иванов левашки изпуска топката зад себе си. Мартин Далин я догонва, излиза срещу Ананиев и прави 1:1.

След мача всички от българския тим реват срещу полския арбитър, отменил гол на Красимир Балъков и спестил втора чиста дузпа за нашите при нарушение срещу Емил Кременлиев. Отнемането на заслужената победа без малко да ни лиши от участие на световното в САЩ `94. По този повод след мача Стоичков ругае сериозно шведския президент на УЕФА Ленарт Йохансон, че нарочно пратил полския съдия да ни заколи. Думите му обаче достигат до централата в Нион, и Христо е викнат на разпит на килимчето. Там стоварва вината върху медиите, които уж не го били разбрали правилно. По-късно двете победи над Австрия (4:1) и Франция (2:1) в Париж ни пращат на световното.

Скандали в Пеневата чета

Швеция – България 4:0
16 юли 1994 г., стадион „Роуз Боул”, Лос Анджелис

На Световното в САЩ `94 Пеневата чета прави голям фурор, но в крайна сметка отпада от Италия с 1:2 в полуфинала. Остава обаче мачът за третото място срещу Швеция. Преди двубоя в Лос Анжелис почват нови разправии. Въпросът е дали Пенев да пусне резервите, каквато е обичайната практика, или да заложи на същите играчи. Стоичков държи да излезем в титулярен състав. До този мач той вече има 6 гола, колкото е активът и на руснака Олег Саленко. Още едно попадение ще го направи безапелационен голмайстор №1 на шампионата. В тима обаче резервите почват да бучат, че са ги разходили до САЩ само като туристи.

Изцедени от предишните двубои, нашите не издържат на убийствената жега над стадион „Роуз Боул”. Наперените шведи решават всичко с четири гола само за 32 минути. А малко преди почивката на терена става скандал. По нареждане на Стоичков Пената вади от игра Трифон Иванов. На излизане разяреният Туньо си захвърля екипа. На полувремето вратарят Боби Михайлов се оттегля от игра за сметка резервния вратар Пламен Николов. „Зарязаха ме без защита, за да вкарва Стоичков”, процежда след мача Боби. Димитър Пенев също признава с половин уста: „Хвърлихме всичко в полза на Ицо...” Разярен, след мача Ицата псува всичко и всички. Дори и Цанко Цветанов, възпитано момче от Велико Търново, не издържа. „Христо Стоичков не е хубав човек”, казва простодушно левият ни бек на излизане от стадиона. Чак и Илиян Киряков, когото всички наричат „Ключодържателя на Стоичков”, казва: „Прави са колегите да недоволстват...”

Падаме в Бургас, после и в Стокхолм

България – Швеция 0:1
14 октомври 1998 г., стадион „Нефтохимик”, Бургас

За лош късмет се падаме в една група със Швеция в квалификациите за Евро 2000. Предишният им треньор Томи Свенсон вече е заменен от Томи Сьодерберг. Последният удържа победа с един гол разлика над България в Бургас, където националите играят заради ремонта на „Васил Левски”. Голът е на Хенрик Ларсон в 62 минута. Нашият тим е предвождан с капитанската лента от Христо Стоичков, за когото това е трета загуба от шведите.

Ответният мач се играе година по-късно в Стокхолм, и отново приключва със загуба на България със същия резултат. На вратата този път е Димитър Иванков от Левски, той е прострелян от играещия за английския Шефилд Уенсди Никлас Александерсон през второто полувреме.

Снимка: AFP

5:0 – добре дошли на Евро 2004!

Щвеция – България 5:0
14 юни 2004 г., стадион „Жозе Алваладе”, Лисабон

При последното ни участие на големи футболни финали на Евро 2004 пак сме в група със Швеция. Именно срещу скандинавците е първият ни двубой, от който всички разчитат да почнем с победа. Ако не, то поне с равенство. Надеждата умира само за половин час на стадион „Жозе Алваладе” в Лисабон, когато Фреди Люнгберг открива резултата. След почивката още два гола на Хенрик Ларсон, на Златан Ибрахимович и на Маркус Албак подпечатват разгрома за тима на Пламен Марков. Самият той е посрещнат на другия ден от заглавия като „Треньорът на България да се обеси на гредата!”

Всичко живо дава акъл защо сме паднали катастрофално. А един от спортните журналисти дори показва на Марков SMS от жена си, получен на полувремето в мача, който гласи следното: „Niama li koi da kaje na Plamen Markov da pusne Vlado Mantchev?” Такава смяна наистина е извършена (Манчев заменя Димитър Бербатов), само че доста по-късно, вече при резултат 3:0 за Швеция в 76 минута. Марков иронично обещава, че другия път ще пита по-рано съпругата на спортния репортер за това какви смени в състава са необходими. След още две загуби от Дания (0:2) и Италия (1:2) стягаме куфарите обратно за София.

България – Швеция 0:3
26 март 2005 г., стадион „Васил Левски”, София

След Евро 2004 почва новата серия срещу Швеция, в която падаме с по 0:3. През пролетта на 2005 г. играем със скандинавците в квалификациите за световното на другата година. Преди първия мач в София се разгарят невиждани и нечувани простотии по медиите. Шведите са атакувани по всички линии, удряме го на байганьовски патриотизъм. На стадиона ехти „Боят настана!”, все едно почва Априлското въстание. Облечени като хайдути хора се разкарват по пистата и бият тъпани.

Разбира се, по-рутинираният шведски тим удържа победата с два гола на Фреди Люнгберг и един на Ерик Едман в последните 20 минути. Нашите ритат онези по кокалчетата и си изкарват четири жълти и един червен картон. Треньор е Христо Стоичков, който след мача отново, както през 1993 г., наплюва Ленарт Йохансон и съдията. Този път обаче УЕФА го наказва за няколко мача. Затова Камата гледа от трибуните следващото ни гостуване в Стокхолм, завършило при същия резултат с голове на Люнгберг, Олоф Мелберг и Ибрахимович.

А последният засега мач между България и Швеция датира от 10 октомври миналата година, отново в Стокхолм. Нищо по-различно от обичайното напоследък – тройка от шведите. Какво ли ни чака в четвъртък, 31 август, на „Васил Левски”?

Тази вечер от 21:45 се задава мач с най-ужасния съперник на българския национален тим. Ако не сте чували, това е футболният отбор на Швеция.

„Швеците", както ги наричаше Димитър Пенев, където ни пипнат, там ни бият.

Не сме побеждавали този проклет отбор точно от 50 години.

За това време сме надигравали на футбол велики сили, световни и европейски шампиони: Аржентина, Германия, Франция, Италия, Холандия, Португалия. А даже и другият ни ужасен противник Испания, макар и в олимпийска квалификация. Белгийците, ирландците, северноирландците с Джордж Бест и Уелс с Райън Гигс дори не ги броим.

И срещу „големия брат" от СССР имаме победи по соца, нищо че са в приятелски мачове. Разправяли сме се успешно и с други представители на източния лагер като Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Да не говорим за сърби, хървати, румънци, гърци и всякакви балкански комшии. Имаме две равенства срещу родината на футбола Англия, при това едното на „Уембли", и още едно в София. И 0:0 с Бразилия в Сао Пауло срещу великите Пеле, Тостао, Жерсон и Ривелиньо.

Но пази Боже да играем срещу Швеция. Отнасяме плувката, че и гол не можем да вкараме.

18 пъти сме ритали с тях, имаме две победи и две равенства. Другото са само загуби.

Последният български стратег, измъквал една точка от Швеция (за повече вече не смеем и да мечтаем!), е не кой да е, а лично мировянският футболен чудотворец Димитър Пенев. Но това беше преди почти четвърт век, когато в България още нямаше интернет и мобилни телефони. Чалгата тъкмо прохождаше с хитове като „Радка Пиратка" и „Пирамиди, фараони", а телевизията беше само държавната БНТ.

Звучи все едно е било в някой друг живот. Едва ли помните, че тогава заради контузии и наказания липсваха вратарят Борислав Михайлов, Наско Сираков, Любо Пенев, Божидар Искренов - Гибона и Илиан Илиев. А сегашният ни национален селекционер Петър Хубчев се беше нацупил, че може и да не бъде титуляр и просто бойкотира мача.

Тогава Пената правилно отбеляза, че „на швеците са им много силни средните хора и тези от напред...", демек от нападението. Но изтръгнахме равен 1:1 в София, а след това се класирахме за световното в САЩ. Това беше. Оттогава насам ядем пердах от скандинавските ни призраци.

Проблемът е, че в световната квалификация днес трябва да направим нещо повече, за да запазим каквито и да е шансове в нашата група „А".

В класирането сме на четвърто място и имаме 9 т., с 4 по-малко от лидерите Швеция и Франция и с една по-малко от холандците. В тази група никога не сме имали особени надежди дори за бараж, но загуба тази вечер окончателно ще ни остави извън всякакви сметки за първите две места.

Едва ли много хора вярват, че е възможно точно сега да ударим Швеция, отнесла ни с небрежно 3:0 в Стокхолм през октомври. Но именно затова избраниците на Петър Хубчев няма да са под тежестта на някакви нереалистични очаквания и могат най-малкото да покажат каквото селекционерът иска от тях: агресия, тактическа дисциплина, пълно раздаване и концентрация до края.

Именно така шокирахме Холандия на "Васил Левски" с двата гола на Спас Делев (за съжаление той сега е контузен) и ако мачът отново протече щастливо за нас, можем да вземем и нещо от този отбор на Швеция, който далеч не е най-силният в историята.

В галерията си припомняме големите футболни битки между България и Швеция през годините, за да видим как скандинавците се превърнаха в толкова кошмарен съперник за нас.