Понеделник е, а английските и световни вестници са пълни с анализи на кръга във Висшата лига. Шутът на Рууни, голът на Дрогба или поредното техническо чудо на Бербатов. Всичко това все по-често остава за по-малките материали. Тлъстите заглавия са за съдийството.
В събота и неделя битката за титлата в Англия стана свирепа и Челси посегна да задържи за яката тичащия напред лидер Манчестър Юнайтед. Но и двата големи мача на уикенда бяха белязани от сериозни съдийски гафове, сякаш недопустими за нивото на най-силното първенство в света.
Недопустими ли?
Как точно страничните съдии на „Стамфорд Бридж" допуснаха Челси да вкара и двата си гола от нередовни ситуации, не е много ясно. И ако в неделя сутринта все пак можеше да намерим оправдание, отпивайки от кафето, че и двете положения бяха решени от сантиметри, какво да кажем за дербито Арсенал - Юнайтед?
На Челси реферите признаха гол, при който топката не влезе с целия си обем във вратата. Реално без технологии тези ситуации ще си останат вечен бич за съдиите, а и за футбола. Второто попадение дойде от тънка засада, за която вече страничният съдия си е изцяло виновен. Но най-лошото предстоеше в неделя вечер на „Емирейтс".
Там Крис Фой не видя как Неманя Видич се направи на Марадона и изби умишлено с ръка топката от главата на Робин ван Перси. Правилникът казва - дузпа, при определено тълкувание - и червен картон. Това се случи при 0:0 преди почивката. В края, когато Юнайтед търсеше изравняване, Гаел Клиши извърши очевидно нарушение срещу Майкъл Оуен и пак трябваше да има дузпа. Този път за другия отбор. Фой пак не даде нищо.
И, естествено, футболът пак остана в сянката на хората със свирки в уста.
От няколко сезона те решават съдби на отбори във Висшата лига с невероятни отсъждания. Странното е, че УЕФА продължава да ги брои за елита на Европа и им поверява финали, елиминации в Шампионската лига и куп важни мачове. Хауърд Уеб размаха 14 жълти картона на финала на световното в ЮАР, повечето пресилени, а не видя как Найджъл де Йонг опита да изтръгне сърцето на Чаби Алонсо с една от най-очевидните грубости на цялото първенство.
Кои са главните герои на неделните вестници на Острова?
След 2001 г. реферите в Англия се развиват по нов начин. 20 от тях всеки сезон встъпват в ниво 11 на йерархията. Това значи - елитна група, която е напълно професионална и ежедневно тренира, готви се, гледа записи и се обучава теоретично. Годишната заплата е около 70 000 лири, а за всеки свирен мач във Висшата лига хонорарът им не надвишава 600 лири. Всъщност тези цифри ги правят средно добре платени за стандарта на живот в Англия, но не и за футбола.
Те са отлично подготвени. Дори твърде добре. След създаването на Елитната група преди 10 години, резултатите от тестовете им са най-добри в Европа. Преди няколко сезона след един мач статистиките отчетоха, че Марк Клатенбърг е развил по-висока средна скорост от Тиери Анри. А миналата година споменатият Уеб завърши друг двубой с изтичани повече от 13 километра, което бе над почти всички играчи на терена.
Според Мишел Платини английските рефери са готови за лектори на всеки семинар на съдии по света. Подготвени страхотно на теория и с изключително строго следен фитнес режим, те отделят по 40 часа седмично да гледат записи на мачовете си, разбити от специална система за анализ, наречена ProZone. Държат ги отговорни за всяка грешка, защото изявите им се следят под лупа. Все пак средната гледаемост на един уикенд във Висшата лига надминава 93 милиона души по света. Професионалисти във всеки аспект на думата.
Дали тези свърхподготвени супермени на съдийството просто не са станали твърде пунктуални? Защото онзи ден Фой почти не сбърка решение при множеството единоборства и плетеници от крака, но не видя най-очевидната игра с ръка, която може да има. Улисани в детайлизирането и стремежа да са перфектни, съдиите май пропускат по-глобалната картинка и обикновените, ясните неща.
Има обаче и друго. Напрежението на многомилионната игра винаги ги поставя върху жарава, която и най-подготвеният не може да премине безболезнено. Над главите на съдиите висят очакванията на милиони, парите, които всеки клуб печели или губи от всяка точица, ядосани и много влиятелни люде като сър Алекс и Венгер, сянката на хора с глобална значимост като Роман Абрамович. А и стотиците камери на Sky, които вече улавят и намиганията по терена, не помагат на съдиите. Защото на канапето у дома ти виждаш един куп нередности, хванати все от някоя от безбройните камери. А на терена човекът с отговорностите има само един шанс, и то в реално време, без повторение. Натискът върху елитните Супермени със свирки и флагчета е смазващ. И когато след мач, който е завършил дори с една, но значима грешка, мениджърите и играчите говорят само за съдията, а пресата подема този тон. И увеличава още натиска в менгемето, което е задушило тези мъже. А под натиск рискът от грешки се увеличава, идват нови и нови, после още коментари. И с тях - пак натиск... Параграф 22.
