Мина една година, откакто прекратихте кариерата си. Какво правихте през това време?
-Завърших спортната академия в България, за да получа диплома за треньор. Паралелно с това уча икономика, за да повиша знанията си в тази област. Все пак никога не се знае какво ще ти потрябва в живота. Пробвах да вляза и в света на политиката...
Защо някой толкова добре познат и ценен в чистия свят на спорта, опита да се потопи в „мръсния" такъв на политиката?
-Защото това наистина ме интересува. Имам своите идеи за развитието на спорта в България. За да се осъществят обаче са нужни много промени. Партията, която ме определи за свой кандидат обаче не успя да влезе в парламента. Но не изключвам възможността след три години пак да се пробвам в политиката.
Преди няколко години искахте да работите в българската федерация и да промените правилата за трансфер на младите играчи. Какво стана?
-Няма как да работя в българската федерация. Имам съвсем различен начин на мислене от хората, които работят в нея и за мен би било трудно да общувам с тях. При други обстоятелства, с други хора бих бил щастлив да помогна.
От къде дойде идеята да се пробвате като треньор?
-Започнах бизнес, но както на всички, ми се отрази кризата. Сега ситуацията не е много добра за подобни начинания. Треньорската професия не е такава, която ти гарантира спокойствие и финансова стабилност, но бих искал да опитам. Освен това имах желание да се върна към волейбола, а и обичам предизвикателствата.
Преди години, когато разговаряхме, дори не си и помисляхте, че може да бъдете треньор. Какво се промени?
-Хората се променят, аз също вероятно съм се променил. На първо място твърде дълго бях състезател и когато спрях просто загубих адреналина, емоцията, тръпката, които усещах в залата. Това не може да се опише, трябва да се почувства със сърцето, когато стъпиш на терена и си част от състезанието. Това наистина ми липсва, надявам се да го изпитам отново вече като треньор.
Започнахте ли вече работа?
-Малко по-малко. Бях част от представянето на новия отбор в Анкара. Доволен съм, че успях да привлека бившия си съотборник Зимон Тишер, с който бях заедно в Ираклис. На практика селекцията приключи. Бих искал да привлека още един чужденец, но той ще бъде само за двубоите от европейските клубни турнири.
Има предстартова треска?
-Не знам. По-скоро все още не. Може би когато остане месец до първия ни мач тогава ще я усетя.
Коя философия ви допада повече и ще използвате в работата си?Като на България на Мартин Стоев или като на България на Силвано Пранди?
-Искам да имам свой собствен стил на работа, но за това вероятно ще ми трябват няколко години. Затова сега взимам по малко от всички, с които съм работил. Естествено най-доброто е комбинация от всички школи - българската, руската, италианската, гръцката. Така се създава идеалната система. Ще използвам опита си и ще опитам да дам на моите играчи най-доброто, което самият аз съм получил. А какво ще се получи, ще видим. Засега ще се опитам да комбинирам италианския и руския стил.
Между другото какво мислите за работата на Силвано Пранди начело на националния отбор на България?Какво промени той?
-В сравнение с преди година, твърде много неща. Онова, което най-много прибави той се вижда най-добре във взаимодействието между блокадата и защитата. Впечатлен съм, че след толкова години успяхме да подобрим и организацията на играта като отбор. Имаме реален шанс на световното първенство. В света има пет или шест отбора, които играят горе-долу на едно ниво и ще се борят да стъпят на почетната стълбичка.
Като играч бяхте доста емоционален и експресивен. Като треньор обаче трябва да бъдете по-въздържан?
-Когато играех, се раздавах докрай, не криех и емоциите си, но понякога ги демонстрирах и твърде много. Аз просто съм такъв и едва ли ще се променя много заради факта, че съм станал треньор. Аз просто живея с това, което правя, давам всичко от себе си.
Избрахте офертата на Зиратбанк, нямаше ли такава от Полша, където оставихте отлични впечатления?
-Президентът на Ястжембски (Вегел), където играх преди няколко години ми се обади през миналото лято и ме попита дали не искам да водя отбора. Но това бяха само разговори, нямаше нищо конкретно. А и тогава не бях готов за подобно решение, имах съвсем други планове. Съжалявам, че не се обадиха през тази година, с удоволствие бих се върнал в този клуб. Сега ще опитам в Турция, ще натрупам опит и един ден, кой знае може би ще разговарям отново по въпроса с президента на клуба.
