Две победи.3-0 като голово изражение.
Самочувствие и оптимизъм...?
Нека засега се ограничим с първото.
Националите изиграха два коренно различни мача срещу два диаметрално противоположно седящи във футболната йерархия отбори и спечелиха два пъти.
Португалия бе победена с почти опълченска тактика в дълги периоди, невероятна игра на вратаря Владо Стоянов и един хитро изработен (пак с малко късмет) гол на Марселиньо.
Македония бе изчакана да се наиграе и бяха използвани моментите в атака с добре изработени ситуации.
България на Ивайло Петев тръгва за световните квалификации с 2 победи в 2016-а, но да мислим, че отборът набира скорост или пък, че има коренна промяна в него, е доста прибързано.
Няма и откъде да я има - играчите са същите, някои от тях просто започнаха да са по-редовно на терена в клубовете си.
Съвсем не маловажен фактор.
Но класата няма да скочи рязко.
Кондицията, личното самочувствие, формата - може би да, но не и цялостното ниво.
Марселиньо се оказа подобрение, защото качествата му са безспорни.
За съжаление той не е дългосрочна алтернатива, защото вече е на 31 години.
Рангелов е на 33, а другите двама извикани за контролите нападатели са Спас Делев и Тони Тасев (при цялото ни уважение).
В атака интересен вариант може да се получи с Борис Тащи - както го произнасят украинците.
Бесарабският българин има желание да играе за нашия национален тим, въпреки че не отговаря на изискванията родителите му или той самият да е роден в България.
Има и доста мачове за юношески и младежки гарнитури на Украйна, но едно писмо от федерацията в Киев го дели от това да облече екипа на България.
Изиграе ли първия си официален мач за мъжете на нашата страна, става роден национал.
Висок 191 см, мощен и млад - само на 22 години, той може да се окаже важна опорна точка на атаката.
Не е Роналдо или Меси, разбира се, даже от Бербатов е далеч - поне като статистики засега в дубъла и първия тим на Щутгарт.
Но определено играч от Бундеслигата не е за изпускане.
С такъв таран и играчи като Марселиньо и Попов наоколо, атаката може да е различна.
В средата на терена все по-голямо влияние ще има Ивайло Чочев, който очевидно придобива самочувствие, след като втори сезон е в Серия А.
Александър Тонев също има статут на титуляр в първенството на Италия и най-накрая изглежда може да загърби кошмара от Селтик.
На вратата нашият човек е ясен - дали е режимлия или не, дали е с наднормено тегло, дали ругае или е изискан като английски джентълмен, не е важно в случая.
Владо Стоянов доказва, че няма нападател, който да го уплаши.
Такъв непукист трябва на вратата на отбор, който често е подлаган на канонади и се брани с гръб, опрян в стената.
Отбраната се опира на опитните Бодуров и Александров, но и на пристъпващите в отбора Божиков и Страхил Попов.
Сработването ще отнеме време.
Нямаме много.
През юни в Япония ще има два качествени мача, което е добре.
На турнира Кирин къп участват домакините, Босна и Херцеговина, и Дания.
Двата европейски тима са сред най-добрите, които не стигнаха финалите на Евро 2016.
И през септември... Наесен с песен, тръгваме у дома срещу Люксембург.
Следват гостувания на Франция и Швеция, където е важно да откраднем нещо.
Мисия, която с оглед на видяното и резултатите от последните квалификационни цикли, изглежда адски трудна.
Другите отбори в групата ни са Беларус и Холандия.
Резултатите от тези контроли, които спечелихме, няма да имат никакво значение, ако наесен не вземем поне 4 т. от първите 3 квалификации.
Тогава, за разлика от приятелските мачове, играта няма да е толкова важна.
Ще се броят точките, резултатите, всяко голче.
Не беше лошо да си запазим част от късмета в Лейрия онзи ден, за гостуването в Париж или Стокхолм.
Но във футбола такива "транзакции" не са възможни.
Петев може да е спокоен за поста си и най-накрая да спре да е мнителен.
И все да се тросва пред медиите, сякаш е някаква жертва или дивеч, в който все някой се е прицелил.
Такъв му е постът, а и резултатите, че е нормално да получава критики.
Играчите също трябва да спрат със заучените лафове и при победа, и при загуба.
И да не играят "ощипана невеста", когато ги критикуват.
Те са национали, всички погледи са в тях. Нормално е.
Три победи поред (след есенната с Азербайджан) е добра поредица за статистиката.
Сега остава да не спираме ефекта на снежната топка и да успеем да пренесем резултатите през Япония до есенните мачове.
Тогава вече има и точки.
Има и цел - Мондиал 2018.
