Пешо Буфера е тарторът на агитката на Миньор (Перник). С него продължаваме поредицата си за българските хулигани.
- Ти си дългогодишен лидер на агитката на Миньор, от която треперят много съперници. Предстои ви мач в София с Левски - отборът, с чиято публика си имате най-голямата закачка. Какво е настроението в агитката на Миньор?
- Време е за битка. Преди малко бех на среща с полицията и уговорихме придвижването и настаняването на стадион "Славия". Очаквам да има засади, но както винаги, ние сме подготвени да отвърнем.
- Това означава ли, че няма да нападате първи?
- Ние не нападаме първи. Едно време беше друго. Нямаше толкова полиция, охрана. Сега е различно. За 2 години откак сме у "А" група, имаме 20-30 отсъдени! Виждаш, че вече няма толкова инциденти. И миналата година гостуването на Левски мина кротко. Е, имаше един застрелян със сачма, ама поне не беше боен куршум...
- Е пак не беше много приятно, момчето можеше да умре или да ослепее, ако сачмата го беше уцелила в окото... Кой го направи това?
- Нямам никаква представа. Те като идват, чупят, обиждат хората и на некой му е прекипело и от балкона с пушката...
- Разкажи за тактиката ви при посрещане на гости в миналото.
- Едно време не смееха много да идват тука в Перник организирано - идваха на групички по трима-четирима и се криеха. Като слезнеха на гарата, със скрити шалове, знамена... Пречаквахме ги... което е нормално, навсекъде е така, нали, и ги проверявахме - паспорт нещо, документ кой откъде е... Стискахме ги на гарата и нема мърдане.
- И ако в паспорта пише, че е от София, кво става?
- Ами бой! Значи, имах случай, където видех на един паспорта, че е от София. Има мач Миньор - Левски, а той ми казва, че е тръгнал в университета на изпит. А в Перник няма университет! Тогава получи една доза юмруци и така...
Това в беше в началото на 90-те, после изпаднахме, после се върнахме... Имахме в началото проблем с агитката на ЦСКА - в София намушкаха няколко наши момчета некви скинари и после им направихме една засада на спирка Метал. Беха тръгнали към Кюстендил и тогава бех си пратил разузнавачи на София, които да ми кажат у кой вагон са по-точно, колко човека са... И ние организирано - една група на гара Метал, една на гара Разпределителна, но тя първата група свърши работата. Влезнахме и тия беха вътре като пилци. Не оставаме длъжни на никой, разбираш ли. Ние с бухалки, с боксове, с вериги... и ги изтепахме - ония беха целите у кръв. Въпреки че отнесох един нож тогава - и мене ме намушкаха в крака, още пазим ножа.
Много истории са! Едно време се биехме всеки ден по София. Миньор имаше много силен баскетбол - шест пъти шампиони на България! Говорим за 80-те години - тогава с левскарите се гонихме по Универсиада, по Студентски град - баскетбол, волейбол, хандбал, квото има. Засади се залагат, бомбички, рейсове се чупат, беше страшно! Това ако е днеска, гаранция ще има смъртни случаи. Ама тогава я немаше дрогата, това-онова, само пиене! Даже е имало някой път - сбием се с левскарите и после седнем и пием по ракия. Ама сега нема да стане никога това, това е отврат. Нашата агитка сме пияници, ама нема наркомани. Аз съм работил 10 години по дискотеки охрана, предлагали са ми, имал съм възможност, не съм опитал, заклевам се, нема и да опитам.
- Сега какво работиш?
- Пак съм охрана - на една фирма. Обикновен работник, не съм със собствен бизнес като Дучето, като Тепсиев.
- Бил си и ръгбист?
- Да, 15 години играх в Миньор, който после се прекръсти на Валяците.
- Кои са най-големите ти битки?
- Имаше един случай: те ни нападнаха у един трамвай - ние вътре 30 човека, те - 100. Но тогава имаше друго нещо, не ставаше веднага боя, защото имаше вътре граждани. Докато гражданите не слязоха, левскарите не ни скочиха и чак когато слезна последната жена, тогава се сбихме. Имаше някакво възпитание. Стана боят, изхвърлихме ги от трамвая и те тогава с камъни го изпочупиха.
90-та година също си беше голема битка у София, като ни биха 4:2. Тогава ги подценихме левскарите, ние бехме 300 човека, те сигурно се събраха пет пъти повече от нас! Беше такъв бой - ръцете не можех да си чувствам! Камъните се ударяха у въздуха - те оттам, ние оттука... Имаше от наште четирима пострадали, включително и аз. От техна страна - сигурно десетина. Минаха всичките през мене, как оцелех, не знам! Какво е това племе, не знам - удари некой, свали го, па го остави. А то такава злоба, да си паднал и да те ударат с камъни в главата! Целата работа беше в това, че плениха Тони Талисманчето, който е инвалид момчето, не може да бега. Ние отстъпваме, близо два часа се биеме за Подуене. Ония метат бомби, ние немаме, само камъни метаме. И нема полиция, нема нищо. Това стана точно когато запалиха Партийния дом и всичката полиция беше там. Ако не беше Тони, немаше да има ранен от нас, ама те го хванаха, пребиха го и му вземаха маратонките. Представяш ли си такава наглост, това за мене не са хора! И на „Ботевградско шосе" хванах едно държале (Бел. ред.: нещо, което държиш - тояга или железен прът) и с още две момчета отидохме да го спасиме. Ама ония беха хиляда и кусур човека. Първите неколко паднаха, ама после вече нема бегане. Мене като ме шиеха в ИСУЛ, имаше четирима от тех - един без око, един без не знам кво, дойдеха целите в кръв. Спечелиха битката, щото беха повече, но войната не е загубена.
Като ги бихме тука 2:1 98-ма левскарите, бех пратил две момчета да направат, нали ги знаеш, коктейлите Молотов и на полувремето хвърлихме 3-4 през оградата и на няколко им пламнаха якетата. Те беха тогава с тия оранжевите, бомберите.
После наесен на стадион „Васил Левски" ние бяхме настанени у сектор „В" и от левскарската публика ни делеше една пътека и ни пазеха десет полицаи, от които две жени. На полувремето ставаха псувания, дрязги от двете страни, знаеш нещата как са, и на полувремето се опитаха да ни атакуват. Едните откъм сектор „Б" тръгнаха да ни взимат знамената, другите директно се вклиниха в нас, обаче им дадохме отпор здрав аз, брат ми, другите момчета, които бехме...
Иначе, бой не е ставал ръкопашен от поне 10 години, щото винаги ги охраняват полицията.
А ние бехме седем години по селата - значи, в Долна баня местните ни скочиха, те беха с фланелки на Левски. Стана такъв бой, че мача се прекрати. Направо мазало - те имаха кирки, лопати, ние с бутилки и с голи ръце!
- Какво мислиш за перничаните, които подкрепят Левски и ЦСКА?
- Тия хора не можем да ги разберем, аз не мразим толкова Левски и ЦСКА, колкото тия наште тука перничани, защото седат на Миньор и Левски 2001 година, когато Миньор изпада и викат „селяни". След като се прекрати мачът, те първи бегаха.
- Други тежки гостувания по страната имали ли сте?
- Значи, това беше 9 март 85-а, отидехме около 500 човека в Сливен. Спрехме с рейса в центъра и минахме по целия град. Имаше циганета, хвърляхме им по 5, по 10 стотинки и викаха „Миньор". После, като стигнахме до стадиона, почнаха да си викат „Сливен". Как и да е! А стадионът е точно до циганската махала. И нас ни сложиха до местната публика, имаше хора от турски произход и на стадиона пиеха кани вино и се наливаха, разбираш ли, това нема да го забравим никога. И на излизане стана едно сбиване, опитаха се едно наше знаме да го вземат тия хора от малцинствата и ние, нормално, да се защитиме. Стана един ръкопашен бой от две групи по 200-300 човека - кой с какво удари: тояги, кани вино... Бехме тръгнали с 20 знамена, а се върнахме с 18 и само 1 дръжка!
- Какво е твоето приветствие от нашите страници за привържениците на гостуващите отбори, които ще идват в Перник през пролетния полусезон?
- Още, докато се изкачват нагоре към стадиона, ще им се вдигне адреналинът, но нека са добре дошли - все пак старото име на нашия стадион е Стадионът на мира. Нека заповядат, пък живи и здрави - кой оцелее...
Очаквайте в следващото интервю от поредицата:
Емо Луканката от ЦСКА: „Носът ми е чупен 3 пъти, ръган съм на 6 места"
