Гошо Челсито, фен на Ботев (Пд), е първият герой на поредицата ни за българските хулигани.
- Ботев вече не е в "А" група. Как ще коментираш актуалните събития покрай вашия клуб?
- За добро е. Не сме учудени от развоя на събитията и имаме свой план, който ще стане ясен през месец март. Ботев е жив и ще го бъде. Въобще не ни пука в коя група ще играе, ние винаги ще го подкрепяме.
- А какво ще стане с вашата агитка? Половин година няма да имате мачове...
- Ааа, не, ние не се разпадаме като публика, пак ще си има мероприятия. Имаме неща за изчистване. С комплексираните типчета от Локо си се виждаме по улиците, нищо че няма мачове. Сега, като не ходим на гостувания, ще сме с повече свободно време и може да посетим някои от нашите "приятели".
- Кого най-много мразите: Локо-то, софийските отбори, полицаите?
- Ние си обичаме отбора, не мразим. Тия Локо-то Господ ги е наказал, кво да ги мразим, ние ги съжаляваме. Най-измекярската публика са, нямат достойнство в боя. Биеш се с един, друг ти мине отзад и те удари с камък в главата! Или правим някъде среща 20 на 20, те идват 60 човека. Покрай тоя Жоро Илиев много се превъзбудиха. А преди ни караха да идваме с тях до Стара Загора за охрана! Купуват ни ядене и пиене и влизат на стадиона, ние вънка си поркаме. Ако ги питаш същия въпрос, ще ти кажат, че ни мразят, а човек мрази този, от когото го е страх. Те са болни хора, живеят в някакъв собствен свят. Може ли да си представиш, че човек от тяхната агитка не си купува банани и лимони, щото били жълти! И много обичат да хвърлят бомбички и камъни отдалече.
Викам му:
„Ела тука! Като си мъж, дай да си ударим по няколко туката". Джентълмен съм, ще му дам да ме удари пръв. После аз, после пак той. Ако може. Аз съм 120-килограмов човек, къде ще го гоня!
- Колко битки имаш в биографията си?
- Кат бях малък, си ги броях, ама сега, след 20-30 години стадион... Още през 80-те направихме „Изгрев бойс" - първата организирана фенска група. Аз бях и от първите осъдени в България заради футболно хулиганство. През 1986 имахме пет години забрана да посещаваме град Сливен. Така се разстроих!
- Какво направихте тогава?
- Преди Ямбол откачихме в движение последния вагон. Другото го потрошихме, махнахме седалки-медалки, за да стане по-широко и да можем да си правим погото. Празнувахме една година от „Хейзел" и си викаме:
„Айде да разбием влака". А на гарата в Ямбол - милиционери през два метра! И ние, атака с едни бомби, и успяхме да се измъкнем. Вечерта се скрихме пет човека в една бетонна тръба и студ, ти казвам! Кой се изпика, та ни стопли...
Тръгвам да взема от някакъв жилищен блок изтривалки да се завием, и гледам ченгета: лум, в едни храсти, минаха на метър, как не ме видяха! После сутринта бърканичков по кофите за фасове да пушим нещо. Гледаме ученици от Пловдив на екскурзия и се смесихме с тях. Учителят ни вика:
„Момчета, поне се измийте, че сте целите в кал". Учениците ни дадоха шапки, якета, и се качихме с тях на влака. Като тръгнахме, се показахме на прозорците и викаме:
„Айде, канари!". Ченгетата долу се побъркаха! Обаче на другия ден отивам на училище, и директорът ме вика... Оттам на полицейската катафалка и в Сливен.
- Други проблеми със закона?
- Чудят се кво да правят и се занимават с щуротии, че и нас ни занимават - преди месец-два ме викаха, щото имало много счупени стъкла на коли след мачове да сме кажели на малките от нашата агитка да не чупят. Че ако има война между феновете, нашите коли що са здрави, нали първо тях щях да счупят. На мен ако някой ми счупи колата, точно ще ида да кажа на полицията! Аз ще си му откъсна главата! Не знам за кво им плащаме заплати, ние, верните данъкоплатци. Вместо да ме пазят, ме притесняват!
- Какво работиш?
- Сега за работа ли ще си говорим или за футбол? Що ме мъчиш сега глупости да си говорим. Иди в Първо районно, чукни на кабинката да ти дадат папката, няма да ти стигне химикалът да го препишеш.
- Добре, да се върнем на футбола - имаш ли много травми?
- Не си ли личи? Трябва да ходя на тенекеджия. Но душевните травми са повече. Като пита детето „Татко, пак ли паднахме?", кво да му кажеш? Че са по-слаби и им пускаме? Вече е на 15, не мога да го лъжа.
- Колко шалчета си събрал в кариерата си?
- Шалчета - не. Зъби и крайници събирам. На финала за Купата през 1995 с Локо (София) имам и един скалп. Ий, майна, как се отървах тогава, някои други лежаха 15 дена.
- При кое гостуване ти е било най-напечено?
- В Бургас през 90-та година: на стадиона от едната страна ни е цялата циганска махала, а от другата - ченгетата. Добре, че имахме бомби и можахме да се измъкнем! Друг път, пак там, играхме с „нафтата".
Ние само 12 човека и и си казваме, че ако стане нещо след мача, се бием, щото тръгнем ли да бягаме, ще ни размажат. Който тръгне да бяга, ние ще го бием. Тука може да е за 5 минути, а иначе ще яде бой по целия път до Пловдив. Казахме на полицая, че местните са ни се заканвали преди мача, а той вика:
„Оправяйте се". Благодарихме му и му пожелахме лека вечер. И такава първа им резнахме просто... Асфалтираха пътя и имаше купчина чакъл. Като ги почнахме, много бой ядоха. След това станахме приятели, няма проблем. Не са лоши момчета, но така се запознахме. И в Загреб беше много интересно, на националния отбор. Ние сме петнайстина човека и по пътя изскачат едни с маски и бухалки и ни тръгват на първа. Ама не си бяха чели хороскопа нещо. В чужд град, ако тръгнеш да бягаш, това е най-тъпото, самоубийство! Назад няма! Спираме и ги чакаме и те спират пред нас, щото не знаят какво да правят. А ние под 90-100 кила човек нямахме. Подскачат и се надъхват и в следващите две минути станахме на кълбета. На един от хърватите му вадихме езика и му спасихме живота. Обърнахме ги в бягство и аз, малоумникът пиян, ги гоня с един чадър от кафене. Влязоха в един безистен и аз след тях! Като се обърнаха, аз сам - бинго! Добре, че дойдоха пет куки и ме спасиха.
- А как беше в „Б" група? Сега в най-добрия случай ще почнете пак оттам...
- Ооо, докато бяхме в „Б" група, пак беше веселба. Трябва да изстрадаш, майна, да докажеш, че обичаш клуба си. Там в селата и малките градове кметовете ахваха направо. Не са подготвени за такава напаст! Отиваме 1000 човека пияни-заляни, знаеш кво става. Имали сме случай - превземаме кметството и опъваме жълто знаме. В едно дупнишко село дъщерята на кмета идва да го вземе, ние не го пускаме - заложник в кръчмата! Хората се радват, защото всеки да изхарчи по 10-20 лева, това си влиза в икономиката на селото. Харчим пари, не сме някои престъпници. Е, сега, някой, ако ни ядоса, може да му завземем заведението или магазина, ама това да са най-много на три случаи два! Един път един се опита да качи фризер със сладолед в автобуса, ама не можа да влезе. А друг хванал една коза и я дърпа, хахаха. Най-голямото бинго удари един фенклуб на Левски по пътя за Самоков - май и вратата му взехме даже!
Очаквайте в следващото интервю от поредицата:
Пешо Буфера от Миньор: „Губил съм битка, но война никога"
